Пиян до безумие: мъж с отнемана три пъти книжка – заловен с 4,85 промила

45-годишен мъж беше задържан, след като е хванат да шофира с 4,85 промила алкохол зад волана. Той е управлявал товарен автомобил и е бил спрян за проверка в квартал „Владислав Варненчик“ във Варна, съобщават от полицията.

Пробата с дрегер е отчела 4,85 промила алкохол в издишания въздух – стойност, която представлява критично висока концентрация и е многократно над законово допустимото, пише NOVA.

От данните на МВР става ясно, че свидетелството за управление на този водач вече е било отнемано три пъти. Мъжът е известен на МВР с множество предишни нарушения на пътя, което го поставя в категорията на рецидивисти зад волана, продължаващи да шофират въпреки санкции и забрани.

⚠️ България умира на пътя, а институциите гледат безучастно

Всеки ден получаваме новина за пореден „герой“, хванат с 3, 4 или 5 промила, за рецидивист, който е „загубил“ книжката си три пъти, но пак е зад волана, за поредната отрязана кола, убито семейство, невинен пешеходец, пометен на пешеходна пътека. Всеки ден – едно и също. А България мълчи, свиква, примирява се.

И това е най-страшното.

Шофирането в България се превърна в руска рулетка, в която винаги губи невинният. Не този, който кара като бесен. Не този, който сяда пиян. Не този, който бяга от полицаите. А някой, който просто е бил на грешното място в грешния момент.

4,85 промила и три пъти отнемана книжка не са инцидент.
Това е провал на държавата.
Провал на контрола.
Провал на законите.
Провал на обществото, което си затваря очите.

Колко още трябва да умрат, за да разберем, че това не е „произшествие“, а обществена катастрофа, която продължава вече десетилетия?

Докога ще гледаме как хронични нарушители, със стотици актове, без книжка, без съвест, се качват зад волана сякаш имат имунитет?
Докога ще оправдаваме абсурда с „така е тук“?

Тук не става дума за пътища, маркировки, светофари.
Тук става дума за живот. За живот, който струва по-малко от бутилка ракия.

И ако държавата не може – или не иска – да се справи с тези хора, ако години наред ги връща на пътя под благосклонния поглед на „системата“, то какво остава?
Остава обществен натиск, остава гняв, остава гласът на нормалните хора, които са уморени да живеят в страх.

Защото в България не знаеш кога ще те убият на пътя. Знаеш само, че някой ден вероятно ще се случи. И че виновният пак ще се изкара невинен, а системата ще му даде още един шанс да убива.

Държава, която не може да опази гражданите си на пътя,
не е държава.
Тя е само декор, в който хората умират безсмислено, а убийците продължават да карат.