Проучване сочи, че българите гледат средно по три часа телевизия и стават по-големи оптимисти

Българинът все повече гледа живота през "розови очила". За първи път от 10 години насам оптимистите в България са повече от песимистите и отново за първи път от близо 20 години мнозинството смята, че изпращат една добра година. Обобщените резултати са от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на "Нова телевизия".

"Българите посрещат новата 2018 със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. 55% очакват по-добра година, срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998 г., една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 96-та, и страховете са били двойно повече.", се казва в проучването.

За първи път от 1998 г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20 годишно прекъсване, положителните оценки за отминаващата година започват да доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% -по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда „малко“, трябва да припомним, че през почти целия този период негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

Според социолозите в основата на оптимизма "безспорно стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила". Данните показват, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% - по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска, или без квалификация.

Същевременно, успоредно с повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на „анклави“ като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са концентрирани значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя

структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление.

Ако средно за страната, 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% -от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% - от по-добри закони и управление, то в столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези, настояващи за по-качествена среда (39%).

Същевременно в рамките на трудовата дейност средният брой работни часове за българина остава под 8 (7 ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно.

С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента.

Източник: Segabg.com