Съдът отмени условната присъда на прокурорския син от Перник

Софийски градски съд отмени условната присъда на Васил Михайлов по делото за закани за убийство срещу бившата му приятелка Боряна Рангелова. Съдът прие, че всички случаи на отправени заплахи са доказани, и постанови ефективна присъда от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода.

Михайлов е известен в публичното пространство като „прокурорския син“ от Перник. От юни 2025 г. той е в неизвестност, след като неговият съгражданин Павел Павлов подаде сигнал срещу него за побой и изнудване. След този сигнал Михайлов беше обявен за общодържавно издирване, пише NOVA.

По-късно той направи изненадващо публично изявление чрез видео, разпространено онлайн, в което в дълъг монолог изложи собствената си версия за събитията, довели до издирването му.

Случаят не е изолиран. През април миналата година Васил Михайлов вече беше осъден на 4 години затвор, след като съдът го призна за виновен по осем престъпления. Сред тях са:

нанасяне на средни телесни повреди на трима души;

леки телесни повреди по хулигански подбуди на още двама;

непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред;

закана с убийство.

С днешното решение на Софийския градски съд се затвърждава съдебната оценка, че поведението на Михайлов представлява системна заплаха, а не единичен инцидент.

Случаят „Васил Михайлов“ е показателен за двойните стандарти, за протакането на правосъдието и за онова усещане, че някои хора в България дълго време живеят с убеждението, че законът е по избор.

Години наред насилието, заплахите и хулиганството на прокурорския син бяха третирани като поредица от инциденти, вместо като това, което очевидно са – модел на поведение. Модел, който ескалира, когато не бъде спрян навреме.

Отменената условна присъда за закани за убийство е закъсняла корекция. Заканите за убийство не са емоционални изблици, не са „лични драми“, а престъпления с реален риск за живота на жертвите. Фактът, че съдът едва сега постановява ефективна присъда, не говори за суровост, а за търпение, което е било изчерпано до крайност.

Когато един човек е осъждан многократно за побои, заплахи и хулиганство, проблемът не е в това, че „пак е сгрешил“. Проблемът е, че дълго време му е било позволявано.

И колкото и неудобно да звучи – обществото има право да пита дали фамилията и институционалната сянка не са играли роля в това протакане.

Справедливостта не е в това да „накажем строго“ накрая.

Справедливостта е да не допускаме хора с подобно поведение да се чувстват безнаказани изобщо.