Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите остават единствените професионални организации, които защитават пред Конституционния съд тезата, че изпълняващият функциите главен прокурор може да остане на поста без ограничение във времето. Становищата им са част от дело, образувано по инициатива на Апелативния съд във Варна още в края на 2025 г., който първоначално поиска тълкуване на законовия текст за 6-месечния лимит, а впоследствие директно оспори самата норма.
Казусът е пряко свързан с настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който заема поста от юни 2023 г., след отстраняването на Иван Гешев. Въпреки че законът, въвел 6-месечен срок за временно изпълняване на длъжността, влиза в сила на 21 януари 2025 г. и реално срокът за Сарафов изтича на 21 юли същата година, той продължава да изпълнява функциите си. Това става с подкрепата на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която приема, че той се намира в т.нар. „заварено положение“ и може да остане на поста безсрочно. Колегията дори отказва да разгледа предложение на правосъдния министър за избор на нов временно изпълняващ длъжността.
В становищата си пред Конституционния съд прокурорската асоциация и следователите твърдят, че 6-месечното ограничение е противоконституционно, тъй като няма ясно формулирана цел и може да се тълкува като насочено към конкретна личност. Според тях въвеждането на срок представлява намеса в независимостта на съдебната власт и нарушава принципа на разделение на властите. Те дори посочват парадокс – че титулярите имат ограничен мандат, а изпълняващите функциите могат да бъдат ограничени, което според тях е нелогично.
На противоположната позиция застават Съюзът на съдиите, правосъдният министър и редица правни експерти. Те подчертават, че липсата на времево ограничение създава реален риск от злоупотреба с власт, особено на фона на продължаващата институционална криза във Висшия съдебен съвет. Според тях мандатността е ключов механизъм за контрол и баланс, а безсрочното заемане на властови позиции противоречи на принципите на правовата държава. Българският институт за правни инициативи също защитава ограничението, като изтъква, че то цели да стимулира провеждането на редовна процедура за избор на титуляр и да предотврати концентрацията на власт без контрол.
Към момента по делото са постъпили ограничен брой становища, като прави впечатление липсата на позиции от Народното събрание и самия Висш съдебен съвет - институции, които имат ключова роля в кадровата политика на съдебната власт.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!