София иска собствеността върху скулптурите от МОЧА

Столичният общински съвет прие предложението на кмета Васил Терзиев Столичната община да поиска от държавата безвъзмездно да придобие скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската армия. Решението отново разпали политически спорове около бъдещето на монумента и пространството в Княжеската градина.

Докладът на кмета беше включен в дневния ред на заседанието на СОС. В него се предвижда общината да получи правото на управление върху имот – частна държавна собственост в район „Панчарево“, село Лозен, местност Джуджин азмак. Именно там в момента се съхраняват демонтираните бронзови фигури от паметника.

Имотът се управлява от областния управител на София, а предложението е той да бъде използван за нуждите на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столичната община. Освен имота, общината иска да придобие и собствеността върху движимите вещи, които се намират в него, пише NOVA.

Сред тях са бронзовите фигури на червеноармеец, селянка и работник, демонтирани от Паметника на Съветската армия. В доклада се посочва, че художественият ансамбъл включва и други елементи – релефните композиции „Посрещане на съветската армия“, „Отечествената война“, „Тилът“, „Октомври 1917“, както и венци на славата. Те са свързани с имота на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №99А.

Мотивът на кмета Васил Терзиев е, че придобиването на фигурите и барелефите от Столичната община ще позволи бъдещето им да бъде решавано от СОС, а не еднолично от кмета или от друга институция. Според него това е логично, тъй като общината вече притежава земята под паметника.

Терзиев заяви, че предстои обществен дебат дали художественият ансамбъл трябва да бъде възстановен на старото си място, или да бъде преместен другаде. Той подчерта, че пространството трябва да бъде развито по начин, който обединява обществото, а не го разделя.

Очаква се до края на есента да приключи изработването на идейни проекти за бъдещето на Княжеската градина. След това трябва да има и обществени обсъждания, на които да се дискутира как да изглежда мястото след демонтажа на фигурите.

Решението обаче предизвика остра реакция от групата на „БСП за България“ в СОС. Председателят ѝ Иван Таков заяви, че докладът е нецелесъобразен и незаконосъобразен. Според него липсва финансова обосновка, а документът не отговаря на изискванията на общинската наредба за даренията.

Преди заседанието пред сградата на Столичната община се проведе протест срещу предложението. Участниците подкрепиха позицията на БСП и настояха паметникът да не бъде изличаван от културно-историческата памет. Иван Таков заяви, че ако целта е общината да осигури средства за реставрация на фигурите и връщането им върху постамента, това би получило подкрепа.

От „Синя София“ също коментираха темата, но от противоположна позиция. Общинският съветник Вили Лилков заяви, че демонтажът на Паметника на Съветската армия трябва да продължи. Според него СОС и кметът трябва да изпълнят старото решение за международен конкурс, който да даде цялостна визия за Княжеската градина.

Лилков припомни, че още от 2012 г. има решения за конкурс с международно участие за бъдещето на цялата градина, а не само на мястото на паметника. По думите му Княжеската градина трябва да се разглежда като цялостен паметник на градинско-парковото изкуство, а не да се решава на парче с временни решения.

Процесът по демонтиране на Паметника на Съветската армия започна на 12 декември 2023 г. след решение на областния управител Вяра Тодева. Оттогава темата остава една от най-спорните в София – между настояванията за съхраняване на паметника като част от историята и призивите пространството да бъде преосмислено след края на съветската символика в центъра на столицата.