Учени разкриха нови детайли около една от многото загадки за Сатурн

Астрономи разкриха нови детайли около най-голямата луна на Сатурн – Титан, които могат да пренапишат историята на красивите пръстени на газовия гигант. Според последни изследвания спътникът, обвит в гъста мъгла и почти наполовина голям колкото Земята, постепенно се отдалечава от планетата със скорост от около 11 сантиметра годишно – много по-бързо, отколкото учените са предполагали досега, пише NOVA.

Титан е толкова масивен, че влияе на самото движение на Сатурн, карайки го леко да се „клатушка“. Данните от мисията „Касини“, която изследваше системата между 2004 и 2017 г., са в основата на нова теория за произхода на спътника. Според водещия автор на изследването Матия Чук преди около половин милиард години Титан може да се е сблъскал с друга луна, която впоследствие е станала част от него.

Този космически сблъсък вероятно е оставил следи и в останалите спътници на Сатурн. Хиперион – неправилно оформена луна с едва 5% от диаметъра на Титан – може да е фрагмент от древното събитие или резултат от отломки, останали в орбитата на гигантската луна.

Най-интригуващата част от теорията обаче е връзката с пръстените на Сатурн. Според учените именно последствията от подобен сблъсък може да са предизвикали верига от катастрофи между вътрешните спътници, довели до образуването на пръстените преди около 100 милиона години – много по-късно, отколкото се смяташе досега.

Наклонът на Сатурн също може да е резултат от тези събития. Дълго време се предполагаше, че гравитационното влияние на Нептун е причината за него, но новите данни показват, че липсващ фактор – вероятно изгубена луна – е играл ключова роля. Сценарият предполага сложна серия от резонанси и сблъсъци, които са оформили системата такава, каквато я виждаме днес.

Окончателният отговор може да дойде едва след мисията Dragonfly на НАСА, планирана за изстрелване през 2028 г. Космическият апарат ще кацне на Титан през 2034 г. и ще изследва повърхността му в търсене на следи от древните катаклизми.