От пластмасови отпадъци до болкоуспокояващи – бактерията Escherichia coli, по-известна като E. coli, продължава да изненадва с възможностите си в съвременната биотехнология. Учени от Единбургския университет, ръководени от проф. Стивън Уолъс, наскоро успяха да я модифицират така, че да преработва пластмаса в парацетамол – едно от най-разпространените болкоуспокояващи в света, пише BBC.
Макар много хора да свързват E. coli с хранителни отравяния, нейните непатогенни щамове са основен инструмент в лабораториите по света. Те се използват не само за тестване на научни хипотези, но и за индустриално производство на инсулин, ароматизатори и други важни вещества.
Лекар разкри дали „правилото за трите секунди“ при паднала храна е реалност или мит
Историята на E. coli като научен модел започва още през 1885 г., но истинският ѝ пробив идва през 1940-те, когато учените откриват, че бактериите могат да обменят гени – ключов момент в развитието на молекулярната биология. През 1970-те тя става и първият организъм, в който е вкарана чужда ДНК – основополагащ момент за съвременната генно инженерна наука.
Независимо от неоспоримите ѝ качества – бърз растеж, лесна манипулация, устойчивост и ниска цена – някои учени предупреждават, че прекаленото съсредоточаване върху E. coli може да забавя откриването на по-добри или по-естествено пригодени микроби за различни биотехнологични процеси.
Въпреки това, някои учени предупреждават, че прекаленото ѝ използване може да ограничи откриването на по-добри микроби с естествени способности за полезни процеси. Пример за алтернатива е Vibrio natriegens – бързорастяща бактерия с потенциал да решава големи устойчиви предизвикателства, макар все още да липсват нужните инструменти за широката ѝ употреба.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!