В България да получиш разрешително за оръжие често отнема по-малко време от правенето на кафе (видео)

В онлайн интервюта или кратки срещи в кабинети, 6 въпроса за психично здраве и общо около 30 секунди могат да решат съдбата на един човек като въоръжен гражданин – с всички произтичащи от това последици, коментира репортерът на NOVA Татяна Йорданова, която представя темата в рубриката "Високо напрежение".

Няма утвърдена рамка за провеждане на интервютата, няма единен въпросник, няма реална психиатрична оценка, а съществената преценка се изпарява в рутинна бюрокрация. Писменият тест, който се попълва в някои лечебни заведения, съдържа 22 въпроса от типа: „Често ли се обиждате?“ или „Добър събеседник ли сте?“ – абсурдно недостатъчни за преценка дали някой е годен да носи оръжие.

Проф. Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация, посочва, че проблемът е в липсата на железен стандарт. Лекарите често извършват тези прегледи по задължение, с ниско заплащане и почти никакви инструменти за реална диагностика. Отговорността – разпиляна между специалисти, институции и МВР, където окончателно се решава кой може да носи оръжие. Но и там критериите остават мъгла, както признава председателят на Българската оръжейна асоциация Иван Савов: „Всичко е субективно. А това е поле за корупция – пазарът за разрешително стига до 3-4000 лв.“

Цената на тази безотговорност често плащат хора като Михаела (име променено) – жертва на мъж, получил напълно законно оръжие, въпреки прояви на агресия и психическа нестабилност. Тя разказва как бившият ѝ партньор я е заплашвал с пистолет, стрелял до главата ѝ, говорил открито за убийство, притежавал арсенал от пушки и дори снайпер. За него животът е „война“, а за държавата той е психически стабилен.

След като бе задържан, той е освободен срещу парична гаранция и ще бъде разследван не за заплаха за убийство, а за хулиганство. Законът, който трябва да защитава, на практика легитимира риска, оставяйки насилието без адекватен институционален отговор.

Коментарът на "Господарите"

В свят, в който психичното здраве е сложна и често невидима тема, не можем да си позволим оръжейни разрешителни, базирани на „не, не, не“ и „довиждане“. Истинският проблем не е само в лекарите, които формално подписват документи, а в системната липса на стандарт, контрол и отговорност.

Необходими са:

• Национален регистър и протокол за психиатрична оценка, валиден за оръжейна годност.

• Обучения за специалисти, ангажирани с тези оценки.

• Електронна проследимост и прозрачност в решенията на институциите.

• Задължителна повторна оценка при сигнали за агресивно поведение или домашно насилие.

Държавата не може повече да бъде статист в живота на въоръжени насилници. Защото когато „войната в главата“ срещне оръжие, жертвите са истински.