„В името на народа“ или в името на безнаказаността? България остава глуха за речта на омразата

Публичният дебат в България продължава да деградира, а речта на омразата се превръща в нормален тон, особено в политическата среда. Това показва анализ на журналистката Полина Паунова, според която обществото е привикнало към език, който преди години би предизвикал скандал, но днес минава незабелязано.

Още през 2022 г., по време на форум за толерантност, тогавашният главен прокурор Иван Гешев признава, че у нас е „почти невъзможно“ да бъде осъден човек за реч на омразата. Иронията е, че същата година Етичната комисия и КЗД не откриват проблем в негово изказване, в което той заявява за свидетел: „циганите така правят“.

Оттогава ситуацията само се влошава. Ако преди „джендър“ беше най-честата псувня, днес политиците свободно си говорят с „момиченце“, „пудели“ и „пеньоари“ в национален ефир. И всичко това – без последствия.

Според правозащитника Адела Качаунова от БХК обществото вече е притъпено от скандали и корупционни сюжети, а езикът на омразата се превръща във фон, който никой не забелязва. Тя подчертава, че политиците не се съобразяват с правната рамка – нито с българските закони, нито с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като се чувстват недосегаеми.

Именно липсата на ефективни съдебни решения е една от причините България да бъде осъдена в ЕСПЧ – както в случая с крайни изказвания на Волен Сидеров, за чиито думи българският съд не успя да произнесе окончателен акт в продължение на осем години. Междувременно висят дела срещу Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Волен Сидеров и Костадин Костадинов – някои започнати още през 2018 г., без финално решение.

Практиката показва, че когато политиците са обидени, те бързо търсят правата си в съда. Но когато те обиждат цели групи, делата се бавят с години и никога не стигат до край. Това според юристите създава двойни стандарти, които фактически поставят политиците над закона.

Качаунова заключава: невъзможно е да се каже дали бавенето на делата е резултат от некомпетентност, липса на обучение или чадър над политиците, но резултатът е разрушителен за правовия ред.

💬България се оказва в абсурдна ситуация: страната осъжда гражданите да търпят реч на омраза, но отказва да осъди тези, които я произвеждат – именно политиците.
Езикът, който унижава, разделя и стигматизира, е превърнат в политически инструмент, а институциите – в безмълвни наблюдатели.

Когато държавата не наказва омразата, тя я насърчава. Когато бави делата с години, тя предпазва силните. Когато съди беззащитните, но щади властимащите, тя подменя справедливостта с удобство.

А обществото? То просто привиква. Това е най-страшното – нормализацията на ненормалното.