ВСС нахока Пеевски, но не по име

Съдийската колегия на Висш съдебен съвет излезе с официална позиция във връзка с изказвания на Делян Пеевски, които според магистратите засягат независимостта на съдебната власт. В решението си колегията не посочва името му директно, но го описва като народен представител и лидер на партия.

Повод за реакцията става публично становище на Пеевски от края на януари, свързано с решение на Окръжния съд в Плевен. Съдът е определил мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 евро на шофьор, обвинен за катастрофа със смъртен изход. При инцидента загива бившият кмет на Червен бряг д-р Цветан Костадинов. Съдебното решение по-късно е потвърдено и от Апелативния съд във Велико Търново.

След този случай Пеевски критикува съда остро, като заявява, че обществото е възмутено от „снизходително отношение“ и използва квалификации като „убиец на пътя“. Той също така обявява намерение да сезира Инспектората към ВСС.

Реакцията на съдиите от Плевен е незабавна. Те подчертават, че подобни квалификации са недопустими, тъй като няма влязла в сила присъда, която да определя обвиняемия като виновен. Именно те сезират ВСС с искане за защита на професионалната им независимост.

В позицията си Съдийската колегия заявява, че свободата на изразяване трябва да се упражнява отговорно и не може да накърнява правата на страните по дела или да уронва авторитета на съда. Посочва се още, че съдебните актове подлежат на контрол единствено от по-горна съдебна инстанция, а не чрез публичен или политически натиск.

От ВСС обръщат внимание и на по-широка тенденция. Според председателя на Върховен касационен съд Галина Захарова зачестяват публичните атаки срещу съдии, особено по дела за транспортни престъпления. Тя предупреждава, че подобни изявления могат да окажат натиск върху бъдещите решения на съдебните състави.

Проверката на Инспектората към ВСС по сигнала на Пеевски не установява нарушения в работата на съда. Не са открити проблеми нито в движението на делото, нито в разпределението му.

Случаят поставя отново въпроса за границите между политическото говорене и съдебната независимост, както и за ролята на институциите при защита на магистратите от външен натиск.