Най боли от чуждите успехи или как Георги Господинов стана “Гошо от Ямбол” според някои обществени фигури, ползващи се с широка популярност в социалните мрежи? Отговор търси репортерът ни Виктория Симеонова в рубриката Коментарът на "Господарите".
Георги Господинов след „Букър”: Иска ми се това да отвори вратата към българската култура
Започваме с един политик от близкото минало, понастоящем водещ на предаване в собствената си телевизия и кулинарен влогър - Волен Сидеров. “Бялата Златка”, както още е известен той, пише:
Да видим обаче кои други личности споделят позицията на Волен Сидеров. Приветствайте гения на ПР-а и ПР-а на гениите Евгени Минчев. Същия, който вчера се появи на приема на Румен Радев с Иван Гешев. Но да не се отклоняваме от основната тема. Какво мисли великият ПР Евген Минчев за успеха на Георги Господинов?
Продължаваме с още литературни критици, активни по нашите географски ширини. Да приветстваме любимият руски пропагандатор, който се самоопределя като журналист, Явор Дачков.
Лаконичен, но пък жлъчен е и режисьорът Максим Генчев, станал особено популярен след скандалните си филми “Ботев” и “Левски”, превърнали се по-скоро в гротеска на българското кино.
По-рано беше написал и още една гениалност, но я е изтрил по нееясни причини:
Бившият вътрешен министър и дори кандидат за прзидент Богомил Бонев също се включи в модерната хейтърска вълна срещу постижението на Георги Господинов. Той пише не един, a два премъдри статуса, в които представя “гледната си точка”.
Изводът
Знаете ли кое е общото между всички тези топ литературни критици? Нямат общо с литературата, но обичат да мразят и го правят шумно и безцеремонно. Тази омраза се приема повече от добре от определени хора, които така или иначе цял живот търсят вината за собствените си провали у другите. Затова четем още стотици коментари, кририкуващи Господинов, които вероятно за пръв път чуха името му в новините на 24 май сутринта.
Докато в България е на мода да не признаваме успехите на другите, да оплюваме големите имена в литературата, изкуството, спорта и науката, няма как да очакваме нещо да се промени. Защото промяната към по-добро е някъде вътре в нас. И няма да се случи като нахейтим Георги Господинов, Христо Грозев или Мария Бакалова днес. А като се постараем утре и нашите имена да направят така, че да се говори за България в положителен план.
