<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=146962" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Русия използ...

На какво се дължи обсесията към “соросоиди” и “грантаджии”

07 Октомври 2022
0 580

Вдъхновен от Путин, Костадин Костадинов иска журналисти да се разхождат с табелата “чуждестранен агент”. Защо вместо това не се заеме с тези, които подкрепят “проектите” си задкулисно, пита проф. Ивайло Дичев в публикация за Deutsche Welle.

Скандалът, с който Костадинов опита да отклони вниманието от скромния резултат на партията си, насочва вниманието ни към една трайна обсесия на крайната десница: парите от чужбина.

Войната срещу “соросоидите” и “грантаджиите”

Войната беше подхваната от Атака, после ВМРО, които готвеха закон за забрана на финансираните от чужбина неправителствени организации. В центъра тогава беше воят срещу “Отворено общество”.

Според лъжепатриотите обществото ни следва да се затваря и огражда от чужди влияния. А “соросоидите”, каквото и да значи това, да бъдат изобличавани като отродители и отцеругатели. Костадинов мина по-нататък, като се нахвърли върху медии, които са получавали някога грантове от “Америка за България”. И той като предшествениците му се кани да подготви закон, който да задължава подобни говорители да се разхождат с табелата “чуждестранен агент”.

Подобни идеи очевидно са вдъхновени от мракобесническия режим на Путин, където на нарочените се отнема правото да говорят, а понякога и свободата. Тези предложения стъпват и на оправданието, което преди десет години измисли Путин за приемането на подобен закон: той бил точно като този, който е в сила у основния враг – Съединените щати.

Не знам дали си заслужава да обясняваме несъстоятелността на това сравнение. Американският Закон за регистрация на чуждестранните агенти е приет във времето на нацизма като мярка срещу засилващата се германска пропаганда. Днес той не води до цензура и впрочем много рядко се използва в мирно време. На регистрация подлежат дейци, които са директно подчинени на чуждо правителство, например лобисти в Конгреса. В закона изрично са изключени сферите на науката, културата, хуманитарните дейности.

В руския закон, който “Възраждане” си е харесало, следва да бъдат преследвани всички, които по някакъв начин са подкрепяни от чужбина. Фокусът е върху неправителствените организации, медиите, независимите говорители – т.е. не служители на съответната чужда държава, а просто хора, получили някаква финансова помощ по публично обявен конкурс с ясно посочени цели и приоритети.

С такива политици, такава свобода на медиите (Коментарът на “Господарите”)

На какво се дължи обсесията към &#8220;соросоиди&#8221; и &#8220;грантаджии&#8221;

Какво иска Костадинов?

Да направя и една езикова бележка. Думата “агент” на български или руски е синоним на шпионин. Да окичиш една медия като “Независимая газета” или “Медуза” с тази табела, която следва са се изписва пред всеки нов брой, внушава на читателя убеждението, че говори Врагът. А както знаем фашизмът не може да съществува без враг, а където го няма, си го произвежда. Мечтата на Костадинов е под главата на “Дневник” да пише: “ние сме американски шпиони”.

Английското “agent” има много по-широк смисъл – това е човек, който действа от името на друг, например агент се грижи за авторските права на твореца, агент продава акциите ви на борсата, а във философията думата значи просто субект, деятел. И само едно от значенията отправя към “шпионин”.

Чуждестранното финансиране безспорно се превръща в проблем по време на военен конфликт. Не случайно днес, когато Русия обяви война на демократичния свят, започнахме да се питаме дали пък Кремъл не финансира наши пропагандисти, появиха се цифри, предполагаеми имена. В състояние на война приема САЩ и своя закон, който впрочем често е оспорван там. Какво тогава правят крайнодесните, когато искат да стигматизират като чуждестранни агенти онези, които получават грантове от чужбина? Елементарно, Уотсън! Искат да ни внушат, че сме във война с финансиращите, да ги превърнат във врагове, а техните бенефициенти – в предатели.

Удобен съюзник на популистите тук е естествената човешка завист. Тя беше особено силна през 90-те, когато скромните суми, идващи от запад в левове, изглеждаха огромни и “грантаджиите” се превърнаха в омразна емблема на неолиберализма наред с приватизаторите и мутрите. Защо дават на него, а не на мен? Ами има някаква схема в цялата работа, купуват го, за да им служи.

Защо “Възраждане” не обърне внимание на онези, които се финансират задкулисно?

Патриотичната уж битка срещу чуждите пари рядко се насочва към еврофондовете, атаката е срещу проекти, свързани с ценности. Основният аргумент срещу спонсори и фондации е, че някой подменя хубавите ни традиционни ценности. Толкова години живеем с марксисткото разбиране, че базата определя надстройката. Как искате да е иначе: дават ти едни пари и почваш да мислиш иначе. Ако публиката имаше време да вникне в едни или други приоритети на финансираните програми, атаките биха загубили много от убедителността си. Кой може да не е съгласен, че трябва да подобрим правосъдната система? Да се погрижим за гетата, да се борим срещу домашното насилие?

Но крайнодесните не се задълбочават в това да анализират целите, които си поставят едни или други спонсори. Щом са чужди, значи са ни врагове и не може да не ни вредят. Закриваме НПО-та, запушваме устата на журналисти, забраняваме партии, които имат нещо общо с чужбина. Както уж правят в Америка.

Разбира се, чудесно би било, ако си имахме достатъчно български спонсори, които да се грижат за демократичното развитие на обществото ни, а още по-добре – ако някои от тях започнат да помагат в други, по-нуждаещи се от нас страни. Има ги, но засега не са много. Само че има и едни други, по-напористи, които подкрепят “проектите” си задкулисно, без обществен контрол – и български, и руски. Защо “Възраждане” не се заема с този вид спонсорство, а са се хванали с “Америка за България”, при която всичко е публично и качено в интернет? Ще си отговорите сами.  

На какво се дължи обсесията към”соросоиди” и “грантаджии”

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции