Докато светът предстои да разбере какво да очаква от талибаните, а Западът изтегля граждани и дипломатически персонал, техни бойци вече охраняваха руското посолство в Кабул, пише "Дневник".
Нещо повече, посланик Дмитрий Жирнов ги нарече "адекватни хора" в интервюто, което даде 24 часа след като те овладяха афганистанската столица. Той заяви, че талибаните правят "добро впечатление" засега. "Адекватни хора" всъщност бе израз, първоначално използван от руския външен министър Сергей Лавров".
Талибаните се върнаха. Кои са те и какво ще правят нататък?
Месец преди това Русия покани делегация на високо ниво за преговори, въпреки че по законите на страната организацията е забранена, и то докато се разгаряше офанзивата им две седмици след изтеглянето на американските войски от най-голямата им база.
Нещо повече, представителят на президента Владимир Путин за Афганистан Замир Кабулов неколкократно е обвинявал правителството на избягалия президент Ашраф Гани за неуспеха на преговорите в Доха между тогавашната власт и радикалните ислямисти.
Какво е известно за новите отношения Русия с талибаните? Какво очаква от тях и защо видимо застана на тяхна страна в моментите, когато бяха на ръба да си върнат контрола върху страната?
От "забранена организация" до "адекватни хора"
Талибаните в момента са "забранена организация" в Русия и са дълго в списъка - от 2003 г.; няколко години по-рано талибаните застанаха зад чеченските сепаратисти и обявиха джихад на Русия (само година по-късно тази позиция се промени до неузнаваемост). Навярно това бе и причината много руски журналисти да се изненадат, когато делегацията от движението пристигна на преговори в Москва в средата на юли. Прессекретарят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков не можа да даде точен отговор на противоречието.
Това не попречи на представителя на ООН в Москва Василий Небензя да заяви, че е оптимист за националното помиряване, че законът и редът се връщат на улицата (въпреки че талибаните още не са обявили с какви закони ще управляват, освен че ще въведат "ислямско право") и че "свършват много години кръвопролитие".
По същото време Москва бе заета да твърди, че Гани избягал с четири коли и хеликоптер, пълен с валута - нещо, което за момента не може да се докаже.
Знак за промяна даде и държавната агенция ТАСС, където в пояснението, че организацията е забранена, на моменти е определяна като "радикална", а не с обичайното "терористична".
Контакти от известно време
Замир Кабулов, представителят на Путин за Афганистан, обяви, че с талибаните се преговаря по-лесно, отколкото с "марионетното правителство" на Гани. Той потвърди, че Москва е в контакт с талибаните от известно време, за да може да реагира при промяна в обстановката след изтеглянето на САЩ.
Каналът за диалог всъщност бе достъпен за Русия най-малко от 2018 г., когато започнаха преговорите в катарската столица Доха (по-късно Лавров прие делегация на талибаните - още на следващата година като част от празненствата за стогодишнината от двустранните отношения). Тогава в контакти с движението влязоха и САЩ, макар Москва да твърди, че познава по-добре реалността на терен заради близостта до региона. Само два дни преди падането на Кабул пратеникът на Путин определи оценката, че това ще стане в период между един и три месеца, като "погрешна, като много други на американците".
Вашингтон е отговарял с обвинения като това, че руските власти въоръжават талибаните. Такива схващания се появяваха и в разследвания на "Ню Йорк таймс" миналата година; тогавашният президент Доналд Тръмп обаче защити Москва и нарече статията "поръчкова", като добави, че не е получавал подобна информация от службите.
Русия още опипва почвата според старшия научен сътрудник на Стокхолмския институт СИПРИ; например решението Москва да не евакуира посолството в Кабул е своеобразен тест за талибаните, за да видят как ще се държи движението. "Доста рискован експеримент."
Внимателно взаимодействие вместо признание
По-късно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че изваждане на организацията от списъка на забранените би вървяло ръка за ръка с решение на Съвета за сигурност на ООН, определил през 1999 г. движението като подпомагащо тероризма.
Засега такава стъпка изглежда малко вероятна. Путин заяви, че очаква от талибаните да изпълнят обещанието си и да възстановят напълно реда в страната. Той също така издейства на срещата в Москва гаранции, че овладяването на Афганистан от талибаните няма да представлява никаква заплаха за Русия.
Освен това Москва би предпочела да намери общ език с властта в Кабул, след като предишният представляващ международна заплаха (първият на талибаните) режим бе свален от коалицията на САЩ, а Москва известно време споделяше целта на Вашингтон.
Само 20 години преди това Съветският съюз влезе в скъпо струващ конфликт с нахлуването си в Афганистан през 1979 г., тежко засегнал икономиката, но и довел до възхода на муджахидините, финансирани от съседните държави, Саудитска Арабия и САЩ, за да свалят тогавашния марионетен режим. Именно от редиците на муджахидините са попълнени първоначално редиците на талибаните, които 2 години след създаването си владеят по-голямата част от Афганистан насред гражданската война, отприщена след изтеглянето на съветските сили.
Условия
В неделя Путин даде да се разбере, че за страната му има друго голямо притеснение. Той спомена възможността терористи да се възползват от хаоса и да влязат като бежанци в Централна Азия, били те от "Ал Кайда" (с която талибаните твърдят, че са прекъснали всички връзки) и "Ислямска държава" (с която талибаните са във вражда).
Още преди тези думи "сигурността в Централна Азия" се превърна в главно условие за Русия да протегне ръка към талибаните по думите на Кабулов. Това е и причината въпреки приятелските думи и относителното спокойствие на руските дипломати в Кабул Москва да свиква вече трето учение в региона за месец с държавите от Организацията на договора за колективна сигурност.
"Русия действително се подготви по-добре от другите", като, избягвайки всякакви варианти с военна намеса в Афганистан, има и "двойна стратегия", включваща координация с важните в региона Китай, Иран, Пакистан и Индия (само последната не е съсед на Афганистан), казва за "Дойче веле" руският специалист по Афганистан Андрей Казанцев.
Няма да е лесно
Москва обаче трудно ще се договори с талибаните според Андрей Серенко, ръководител на Центъра за изучаване на афганистанската политика. Според него Русия има твърде засилени очаквания, че талибаните могат да се сражават с "Ислямска държава" и "Ал Кайда" в Афганистан, а и границите между талибаните и "Ислямска държава" е размита. Освен това "Москва трудно ще обясни, защо, когато талибаните бягаха по планините, бяха страшни, а сега може човек да не се страхува от тях". Той обаче не изключва признаване на групировката като управляваща Афганистан заедно с Китай.
Казанцев вижда възможност, ако талибаните дадат официални гаранции за ненападение срещу Централна Азия и неподдържане на свързани с Русия терористични структури.
Според берлинския експерт Волфганг Рихтер, цитиран от същото издание, обаче е възможно Москва да реши да установи по-ниско ниво на дипломатическо сътрудничество вместо пълноценни отношения. Освен това, смята той, всичко зависи дали талибаните ще се върнат към мракобесните си методи от 1996-2001 г.
За руската служба на Би Би Си Серенко вижда още един проблем: Русия може и да няма точна единна стратегия за Афганистан, а да се лута заради прекрояването на регионалната архитектура, главна роля в която заемат Пакистан и Китай.
Източник: "Дневник"
