Атрактивен европроект за бърнаут взе, че "бърнаутна"

Атрактивен европроект за бърнаут взе, че “бърнаутна”. От девет месеца комисията по оценяване на кандидатите не може да обяви класирането, пише СЕГА. 

Целта на този европроект е да въведе на работното място подкрепа срещу бърнаут, места за отдих и спорт и други. Неговият случай и проблеми обаче разкриват доста голяма бъркотия в усвояването на европейските програми, въпреки че 17 години след влизането ни в ЕС това не би следвало да става.

Процедурата "Адаптирана работна среда" е с бюджет 146,6 млн. лв., които идват от Европейския социален фонд и национално съфинансиране. Част е от Програма “Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г. От общите средства над 134,9 млн. лв. ще бъдат инвестирани в слабо развитите региони на страната (т.е. в петте региона извън Югозападен), а останалите 11,6 млн. лв. – в Югозападния регион.

Условията са много привлекателни, защото има широк набор от допустими дейности, а максималният размер на помощта за един проект е 586 749 лв. (минималният e 50 000 лв.). Целта е да се подпомогнат българските предприятия в осъществяването на прехода към климатично неутрална икономика и променящите се модели на работа, пише в документацията към процедурата. Тук влизат "зелени" модели на организация на труда; превенция и профилактика на бърнаут и психологическа подкрепа вследствие на ефектите от ковид пандемията; закупуване на лични предпазни средства и специално работно облекло; осигуряване на социални придобивки за работещите, включително ремонт и оборудване на места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене, почивка и др.

Очаквано, интересът към схемата е бил огромен. Това обаче е само една от причините и до днес да няма обявено класиране, става ясно от подробен отговор на социалния министър Ивайло Иванов на парламентарен въпрос. Изложените в отговора детайли показват рядко вижданата кухня на оценяването на проекти с европейско финансиране, а от тях тя изглежда съвсем отчайващо.

Подадените проектни предложения от фирмите са били 2441, поради което обичайният тримесечен срок за оценяване е бил увеличен на четири месеца. Започват обаче проблеми с оценителите. В състава на оценителната комисия са включени 99 оценители от списъка на одобрените след проведен централизиран конкурс. След като заповедта за сформиране на комисията е издадена, се оказва, че доста от оценителите нямат профили в информационната система ИСУН, а на други профилите се нуждаят от актуализация. Налага се да се правят и промени в комисията, защото някои оценители не можели да продължат участието си в нея, а други декларирали несъвместимост (като се имат предвид разкритите преди време схеми с "Еразъм", където едни и същи свързани хора оценяваха и участваха в проекти, това е даже добър знак).

Междувременно обаче влиза в сила новият регламент за помощта de minimis и докато комисията се нагласи, вече се правят промени в условията за кандидатстване, като се изискват нови декларации от кандидатите. Това, обяснява министър Иванов, е наложило секретариатът на комисията да изпрати 2191 комуникации чрез ИСУН, което още повече увеличило срока за работата й.

Когато най-после комисията заработва по същество и започва оценката за административно съответствие и допустимост, се оказва, че повечето проекти или не са окомплектовани с всички необходими документи, или представените документи не са коректно изготвени и представени. Установено е също, че преобладаващата част от кандидатите не са изпълнили изискванията на управляващия орган. Това е наложило да се решават множество казуси, да се провеждат заседания, да се гласуват множество решения и да се изпращат значителен брой искания до кандидатите за отстраняване на нередности, описва социалният министър.

В резултат на лошото качество на първия етап са отхвърлени 263 проекта. Част от кандидатите обаче подават възражения и са върнати за оценка. На 3 април комисията успява да приключи с първото сито. Започва етап "Техническа и финансова оценка". 14 проекта се връщат за преоценка на административното съответствие, т.е. минават наново цялата процедура.

След всичко това за много по-сложната техническа и финансова оценка остават едва 49 дни за 1928 проектни предложения. И тук оценителите се оплакват, че много кандидати не са се съобразили с изискванията по процедурата и проектите са с лошо качество, поради което оценката им изисква значителен времеви ресурс. На този етап оценяването на един проект може да отнеме и два дни заради множеството изчисления и проверки, отбелязва министърът в отговора си. Но има и още един проблем - оценителите са външни, поради което оценяват проекти между основната си работа.

Проектът безспорно е голям - трябвало е да се проверят над 4000 оценителни листове, 230 проекта са оценявани за трети път от арбитър поради разлики в двете оценки, направени са над 1050 оптимизационни таблици и над 1050 нови версии на проектните предложения в ИСУН. Само събирането на електронни подписи от проверяващите е отнемало няколко работни дни. Системата ИСУН също не е била отзивчив помощник - първо не позволявала повече от един секретар да обработва данни в една оценителна сесия, а също е имало моменти, в които е функционирала бавно или не е била достъпна поради профилактика.

В крайна сметка към 24 септември социалният министър може да отчете, че оценката на проектите е приключила и е започнало събирането на подписите върху оценителния доклад. Одобрени са над 1440 проекта. След събирането на подписите докладът се предава за одобрение на ръководителя на управляващия орган и чак след неговото становище той може да бъде оповестен заедно с окончателния списък на одобрените кандидати. Вчера класирането най-после бе обявено.