Астрономи уловиха радиоизлъчване от екзопланета на 64 светлинни години

Астрономи направиха безпрецедентно откритие в изследването на световете извън Слънчевата система – за първи път радиоизлъчване е локализирано директно към конкретна екзопланета, а не само към звездната система, в която тя се намира.

Източникът е β Pictoris b – млад газов гигант, разположен на около 64 светлинни години от Земята. Планетата е приблизително 12 пъти по-масивна от Юпитер и се намира в изключително млада система на възраст около 23 милиона години.

Наблюденията са направени с радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка. Данните показват, че β Pictoris b притежава изключително мощно магнитно поле – поне около 1250 гауса в областта, където се поражда радиоизлъчването.

Изследването е ръководено от Кевин Н. Ортис Себайос от Центъра по астрофизика „Харвард – Смитсониън“ заедно с Едо Бергер и Ивет Сендес, пише NOVA.

Откритието обаче няма нищо общо с опит за контакт от извънземна цивилизация.

Радиосигналите са резултат от естествен физичен процес, известен като електронно-циклотронен мазер. При него ускорени електрони се движат по линиите на магнитното поле и генерират силно кохерентно радиоизлъчване.

Подобен механизъм стои и зад полярните сияния на планетите в Слънчевата система. При β Pictoris b обаче условията са значително по-екстремни.

Астрономите са регистрирали кратки и повтарящи се изблици на радиоизлъчване със силна кръгова поляризация, както и по-постоянен радиосигнал. Именно тези характеристики подсказват, че източникът е свързан с мощни полярни сияния.

Честотата на радиовълните позволява на учените директно да оценят магнитното поле на планетата. Според авторите това е първото директно измерване на силата на магнитното поле на екзопланета.

Полето на β Pictoris b е хиляди пъти по-силно от магнитното поле на Земята и значително надхвърля дори най-силните магнитни области около полюсите на Юпитер.

Една от причините може да е необичайният характер на самата планета. β Pictoris b е млада, много масивна и се върти изключително бързо – едно нейно денонощие продължава едва около 8–9 часа.

Изследователите са открили и приблизително осемчасов интервал между някои от радиоизблиците. Това съвпадение може да показва, че сигналите са свързани пряко с въртенето на планетата.

Откритието дава на учените нов начин да изследват далечните светове.

Магнитните полета могат да разкрият важна информация за процесите във вътрешността на планетите и за начина, по който те взаимодействат с частиците и радиацията от своите звезди.

Досега подобни оценки за екзопланети се основаваха предимно на теоретични модели. Радиоизлъчването от полярни сияния дава възможност тези магнитни полета да бъдат изследвани много по-пряко.

β Pictoris b така се превръща в своеобразна естествена лаборатория, чрез която астрономите могат да проверят теориите си за формирането на силни магнитни полета при младите газови гиганти.

Откритието е важно и за търсенето на потенциално обитаеми светове. Магнитните полета могат да предпазват атмосферата на една планета от разрушителното въздействие на звездния вятър – подобно на ролята, която магнитното поле на Земята играе за нашата планета.

С развитието на все по-чувствителни радиотелескопи учените се надяват същият подход да бъде използван и за други екзопланети, които може да разкрият невидимите си полярни сияния и собствените си магнитни полета.