Българин да се наричам...

Демографска криза. Катастрофа. Изчезваме като нация. Често чуваме тези драматични думи. Да, наистина населението от години се топи. Напусналите след 1989 г. българи по различни статистики са между 2.7 и 3.5 млн. души, което е катастрофално, твърди председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. Георги Ангелов и Марин Лесенски от Институт "Отворено общество" решават да проучат какво се крие зад тези числа, как членството на България в ЕС се отразява на мигрантските потоци, има ли нови тенденции. И откриват, че: 

Общо 1.1 милиона души, родени в България, живеят в чужбина. От тях 600-700 хиляди са заминали по икономически причини. Напусналите България живеят основно в Европейския съюз, Турция и САЩ.

През последните три десетилетия най-тежкият шок всъщност идва в края на 80-те години - заради Голямата екскурзия (принудителното изселване на българските турци от тогавашния соцрежим), и през 90-те години на миналия век - заради фалитите на държавата, гладните години, хиперинфлацията. След това емиграцията значително намалява.

През последните 4 години около 35 хиляди българи са се завърнали в родината си. Но все още повече хора напускат страната, отколкото се завръщат. 



Как и защо се топи България?



Отговори дават официалните преброявания, проведени от НСИ през 1985, 1992, 2001 и 2011 г. Оказва се, че между 1985 и 1992 г. населението на България е намаляло с над 461 000 души. Това се дължи изцяло на емиграцията, като основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 80-те след натиск от страна на режима тогава - т.нар. Голяма екскурзия. По информация на ООН към 1990 г. в Турция има 462 767 души, родени в България. 
 

Преброяването през 2001 г. отчита намаление от 554 333 души спрямо 1992 г. А през 2011 г. НСИ измерва ново намаление с 564 331 души спрямо 2001 г. (това е и най-дългият период между преброяванията). Главните виновници за това топене са отрицателният естествен прираст и емиграцията. За целия период от 1985 до 2016 г. населението на България се е свило с 1.85 милиона души. Според НСИ повече от половината (над 52%) от намалението се дължи на отрицателен естествен прираст (смъртността превишава раждаемостта), а към 48% се дължи на миграцията. 
 

През различните периоди двата фактора имат различна тежест. В края на социализма и в зората на прехода населението чезне заради емиграцията, докато в следващите периоди преобладаваща роля има отрицателният естествен прираст. Приносът на нетната миграция се свива до 39% в периода 1992-2001 г. до 31% за 2001-2011 г. и под 10% за периода от 2011 г. насам. 
 

Последните три десетилетия данните очертават ясна тенденция - постепенно и значително намаляване на хората, напускащи България. В края на 80-те години средногодишната нетна миграция е над 66 хиляди души, през 90-те години вече спада на 27 хиляди, а между 2001-2011 г. се свива до 17.5 хиляди. След последното преброяване нетната миграция е малко над 4 хиляди души средногодишно.
 

Най-голям брой хора напускат България, когато има визови ограничения, когато страната е в негативния списък на Шенген, както и при значителни трудности в трудовата миграция. Обратно, в последното десетилетие нетната миграция намалява въпреки отварянето на много врати - членството в ЕС, безвизовия режим с близо 150 страни по света и свободата на движение, установяване и работа в рамките на ЕС.
 

Членството в ЕС не е увеличило миграцията, но е дало възможност за легализация и по-добри възможности за работа на българските граждани. Свободният режим на движение и пълният достъп до трудовия пазар на ЕС всъщност позволяват българите да заминават и да се връщат спокойно и безпрепятствено, като се ползват от правата си на европейски граждани.



Колко и къде са българите по света?


В публичното пространство се разпространяват най-различни оценки и твърдения за броя на българите в чужбина. Сравнително обективна оценка може да се получи от преброяванията, които се извършват редовно всяко десетилетие в повечето страни по света. В държавите от ЕС, а също и в Турция последното преброяване беше през 2011 г. В други страни обаче преброяванията се извършват в различни години, а някои заменят преброяването с друг вид регулярни изследвания. 
 

Затова са възможни два подхода. Първият подход е да се използват данни от преброяванията в България, чрез които да се определи броят на напусналите страната. Най-голям брой мигранти има през 1985-1992 г. - 465 хиляди. Броят им спада до 218 хиляди през 1992-2001 г. и до 175 хиляди между 2001 и 2011 г. Като цяло според националната статистика за последните 30 години напусналите България са близо 900 хиляди души, като около половината са изселените български турци в края на 80-те години.
 

Другият подход е да се използват данни от преброяването на населението в други държави, тъй като обикновено те включват въпроси за месторождението и могат да покажат колко хора, родени в България, живеят в чужбина. Именно тези данни показват, че към 2011 г. около един милион души, които са родени в България, са зад граница. 
 

Най-много - половин милион българи, живеят в други държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (основно в Испания, Гърция, Германия, Великобритания и Италия). Значителен брой наши сънародници живеят още в Турция - малко над 400 хиляди, както и в Северна Америка - близо 100 хиляди.

Данните за преброяването на населението са към 2011 г., но за някои страни има и по-нови данни. Евростат например публикува информация за 22 държави от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) към началото на 2016 г. Статистиката в САЩ също обяви данни към 2016 г. Общо за страните, за които има данни, за този период се отчита увеличение от 87 хиляди на хората, родени в България. Така броят на живеещите в други страни от ЕС доближава 600 хиляди, в САЩ - 70 хиляди, а общо в целия свят - малко над 1.1 милиона към 2016 г. 
 

Може да съпоставим тези резултати с периодичните оценки на ООН за международната миграция. Последната такава оценка е към 2015 г. и показва, че броят на родените в България и живеещи другаде е 1.176 милиона души. Значителна разлика има основно по отношение на Турция - където според оценката на ООН са 482 хиляди, или със 73 хиляди повече от данните от последното преброяване в Турция. За страните от ЕС оценката е около 570 хиляди, за Северна Америка - около 85 хиляди. Ако се отстрани разминаването по отношение на Турция, общата оценка на ООН за българите в чужбина също е около 1.1 милиона души (към 2015 г.).
 

И така - съпоставката на данните от различни източници показва сходни резултати: според официалната българска статистика напусналите страната през последните три десетилетия са около 900 хиляди души; според данните от чуждите статистики броят на родените в България и живеещи в чужбина е около 1.1 милиона; оценките на ООН са за 1.176 милиона души, но премахвайки разминаването за Турция, също се стига до оценка от около 1.1 милион души. Разминаванията могат да се обяснят с различия във времевия обхват, различни дефиниции за миграция, а и с неточности в данните. Можем да приемем, че напусналите България са около един милион и сто хиляди души и че те живеят основно в Европейския съюз, Турция и САЩ. По наши оценки между 600 и 700 хиляди са напуснали по икономически причини. 
 

Освен данните, които показват населението според страната на раждане, Евростат публикува и данни за населението според гражданството. Към 2016 г. в 31 страни от ЕС и ЕИП (липсват данни само за двете малки островни държави Малта и Кипър) живеят 719 000 български граждани (най-много са в Германия, Испания, Гърция, Великобритания и Италия). Важно е да се отбележи, че не всички български граждани са родени в България. Част от тях произхождат от традиционните български общности в Молдова, бивша Югославия или Украйна, получили са българско гражданство и го използват, за да работят и учат в страни от ЕС. В същото време децата на българи, родени в чужбина, също получават българско гражданство, но те не са емигрирали от България. Ето защо българските граждани, живеещи в ЕС, се оказват повече от напусналите България.


Обръща ли се тенденцията?

Ощe по темата може да четете ТУК!