България е изплатила милиони за потъпкани права по дела на съда в Страсбург

Когато правосъдието у нас се окаже безсилно или пристрастно, последната спирка остава Европейски съд по правата на човека. А решенията в Страсбург имат своята цена – за последните десет години България е изплатила близо 14 млн. лева обезщетения по осъдителни решения, пише NOVA. От ратифицирането на Конвенцията през 1992 г. срещу страната ни са заведени над 900 дела.

България е осъдена в Страсбург заради внедрени агенти на ДАНС

Първото осъдително решение е по делото „Луканов срещу България“, с което съдът установява, че задържането на бившия премиер Андрей Луканов е било незаконно и без „разумно подозрение“. Това поставя началото на дълга поредица от казуси – за полицейско насилие, незаконно подслушване, нарушена свобода на словото и неефективни разследвания.

Сред емблематичните случаи остава този за смъртта на Тодор Димов – Чакъра, при който Страсбург осъди България за непропорционална употреба на сила. През 2024 г. съдът отново констатира проблеми с контрола върху специалните разузнавателни средства и липсата на достатъчни гаранции срещу произвол. Осъдителни решения има и по дела, свързани със свободата на словото – включително в полза на журналиста Росен Босев.

Според адвокат Михаил Екимджиев основната причина за голяма част от нарушенията е дейността на прокуратурата – както при задържанията и разследванията, така и при злоупотребата със СРС. Правозащитникът Александър Кашъмов определя България като „двойкаджия“ по темата за тайното следене и подчертава, че решенията на съда често остават неизпълнени с години.

България осъдена в Страсбург заради изявления на Гешев по делото „Резидента“

Процедурата в Страсбург изисква изчерпване на всички вътрешни средства за защита и спазване на четиримесечен срок след окончателното национално решение. Съдът не отменя присъди, а присъжда обезщетения и посочва системните проблеми. Отговорността за реалните реформи обаче остава в ръцете на българските институции.

И докато законодателните промени често закъсняват или остават частични, сметката за пропуските в системата продължава да се плаща – от бюджета и от доверието в правосъдието.