България, която не възнаграждава прогреса, а страданието (Коментарът на редактора)

Юли, усмихнато момче от село Бараково, ако четеш това, ти пожелавам да не превръщаш самотата си в добродетел. Светът може да е твърде груб, шумен и чужд, знам. Но не се затваряй в цикъла на конкурс – одобрение – награда.

Знам, че обичаш родителите си и учителите си и знам колко трудно е да се отделиш от техните убеждения. Но те моля да опиташ. 

Превъзходството, в което те издигат близките ти, ще се превърне в застой от същото презадоволяване, което ТЕ осъждат в другите.

Видяхме Юли, който преди първия учебен ден беше превърнат във „вдъхновяващ персонаж“ от „Ничия земя“. Юли не общува с връстници, а само с родителите и учителите си. Казва, че ще се впечатли от момиче на неговата възраст, което не срича. Не е срещал такова. Той е само на седемнайсет години, пише поезия и е участник и победител в стотици национални конкурси за творческо писане.

Но медалът от село Голямо Соколово не измерва потенциала му, а единствено го капсулира в опасното убеждение, че е изключителен. 

Той живее в Бараково с родителите си, които преживяват с 1000 лева пенсия на месец. Определя ги като „селски и простички хора в най-добрия смисъл“. Майка му не спира да говори за „едно време“. Встъпителното ѝ изречение е нещо от сорта на: „Ние нямахме какво да ядем, а сега имат… чипсове.“ 

Зад тази според Даниела Тренчева „вдъхновяваща“ фасада стои кротко, подчинено и смирено осъзнаване, че „няма пълно щастие“, че винаги пред Юли ще стои разделението „ние“ и „другите“. А другите със сигурност са лошите.

Но тихото му отвращение към връстниците е тъжна форма на защитно превъзходство, а не на зрялост. 

„Вдъхновяващият“ Юли е възпитаван в среда, в която страданието е стойност. Той попада в капан, в който достатъчно невежите възрастни от „оня строй“ му позволяват да съществува като различен, а в същия този онзи строй, той щеше да е вербувана мишена. Сега той живее в капан на символи, медали, грамоти и растеж, който не е реалистичен. 

Родителите на Юли оцеляват с помощта на митологиите на социализма, в който трудното и скромното е правилното. Той няма как да отиде на награждаванията на конкурсите, които печели. Но не само, защото семейството му е бедно. Така или иначе е победител, което е важното - защо да се дават 20 лева за билет за автобус до далечен град, където те чакат другите, а ти си възпитаван само в недоверие и неприязън към тях? 

Юли споделя, че чете и се вдъхновява почти изцяло от книги, които са му подарени на конкурси, и те са на български автори. 

Той няма свобода на вкуса, на откритието, на грешката. 

Победителите в конкурсите често се определят от учителите на „прилежното и редното“ от онова едно време. Подбраните книги „подаръци“ основно са идеологически правилни, морални и затвърждават остарели шаблони, създават имагинерния извод, че има единствена и „правилна“ литература.

А Юли се превръща в абсолютен победител в национални литературни конкурси, които го поставят в културна ниша, която ще го убеди, че не му трябва повече. 

Юли не е герой. Той е жертва на общество, което дори не познава. Общество, което 45 години е объркано и тревожно, в което има основно апатия, но сигурност, че ако си от „нашите“ ще живееш почти добре. Нищо че имаш само една определена литература и се изхранваш със само едни определени домати от собствената си градина. Юли не е икона на вдъхновението, а на разделението. Юли не е утеха. Антиподите на Юли дишат балони, но в България не са само те и той. 

На Юли ще кажа, че съм наводнявала училището си след битка с водни балони, палила съм последния чин УМИШЛЕНО в час по химия, изпушила съм 4382525929 цигари на препикан паркинг, ставала съм свидетел на това как се крадат халогени за Пежо в междучасието, как се продават и препродават наркотици.

НО и на това как се прави подготовка за десетки успешни благотворителни концерти с хиляди души, организирани от пубертетни хлапета, как се подготвя презентация за Достоевски, в която 14-годишна съученичка смайва и просълзява учителката, как с първия махмурлук се печели олимпиада по английски език, как всичко ТОВА НЕ ИЗКЛЮЧВА ОНОВА. И не сте врагове. И има толкова много книги. И можеш да бъдеш целеустремен и дори изключителен, без да си заключен в тишината на някогашното послушание. Юли, не си поставяй табелка „образцов дом“. 

Юли, всичко може, повярвай ми, но истинският въпрос е не защо ти си самотен, а защо те излъгахме, че това е добре.