Бащата на Сияна: „Камионът се разхожда из България, а ние не можем до колата на дядо ѝ“ (видео)

В Плевен продължава делото за смъртта на 12-годишната Сияна, загинала при тежка катастрофа на 31 март. Според обвинението камион, движещ се с превишена скорост, връхлита автомобила, в който пътува момичето, и причинява фаталния удар. Шофьорът е задържан за постоянно още часове след катастрофата, а днешното заседание продължава с разпит на 11 свидетели и вещи лица по съдебно-медицински експертизи.

Делото започва с протест пред Съдебната палата в Плевен – близки, граждани и подкрепящи настояват за бърз и справедлив процес. Бащата на Сияна – Николай Попов, отново поставя въпроса за мудното и често меко правораздаване по делата за тежки пътни инциденти. Той настоява за оставката на председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова, заради натрупаното недоволство от ниските присъди и бавните процедури по подобни казуси.

На протеста пристига и семейството на 14-годишния Филип, убит на пешеходна пътека в София. Баща му носи плакат с лицата на загинали деца – символ на това, че Сияна и Филип са част от по-голяма трагична статистика на жертви по пътищата, които никога няма да имат шанс да бъдат „бъдещето на България“.

Николай Попов обявява, че ще сезира главния прокурор заради липсата на проверка върху товара на камиона, участвал в катастрофата. По документи той е превозвал хартия, но реална проверка не е извършена, докато в същото време близките на Сияна нямат достъп дори до автомобила на дядо ѝ, за да си вземат един лист от него. Това, по думите на бащата, е показателен пример за двойния стандарт и „печата за пари“ върху човешката смърт.

Сред подкрепящите е и Любчо – младеж, който губи майка си в катастрофа още преди да се роди. От липсата на кислород, скъсана плацента и пъпна връв той се ражда с детска церебрална парализа. Днес, на 23 години, той все още разчита на баба си Санка Христова, която го води на протеста и настоява за справедливост и възмездие за всички жертви на пътя и техните семейства.

Коментарът на "Господарите"

Историята на Сияна, на Филип и на Любчо не са „изолирани случаи“, а болезнен симптом на системен проблем по българските пътища и в българското правосъдие. От едната страна стоят семейства, които никога повече няма да прегърнат децата си, а от другата – камион, който „се разхожда из цяла България“, без товарът му да е проверен, без да е ясно дали всички факти са събрани и обезпечени като доказателства. Това усещане за двоен стандарт – пълен контрол и ограничение за пострадалите, но удобен пропуск за силните и интересите – разяжда доверието в системата много повече от всяка статистика.

Подобни казуси години наред попадат и в полезрението на „Господарите“ – от абсурдни присъди при смърт на пътя, през липса на реален контрол върху шофьори-рецидивисти, до унищожени или „загубени“ доказателства. Общото между тях е усещането на хората, че справедливостта идва късно, половинчато или изобщо не идва. Именно затова бащата на Сияна не просто скърби, а води битка – не само за своята дъщеря, а и за промяна на системата, която позволи този и много други случаи.

Сцената пред съда в Плевен, където рамо до рамо застават родители на убити деца и младеж, живеещ с последствията от катастрофа още от утробата, е тежко напомняне, че „жертвите на пътя“ не са цифри в новините, а човешки животи, разбити семейства и години борба с институции. Техният общ глас – за по-строг контрол, честни експертизи, реални наказания и край на корупцията – е всъщност глас за нормалност. Въпросът е дали държавата ще го чуе, преди на следващия протест плакатите с лицата на загинали деца да станат още повече.