Език на омразата към различните в българските училища - защо се случва … и до какво води?

“Извращение”, “грешка на природата”, “изчадие”. Това не са просто грозни обиди. Това са думите, които Иван (името е променено с цел запазване на анонимност) всеки ден чува по свой адрес. Той живее в неголям град и е в 11. клас в местната езикова гимназия. В училището си постоянно е обект на езика на омразата – както в класната стая, така и в коридорите. Системните нападки към него, изключването и липсата на подкрепа от страна на учителите правят “оцеляването в това общество изключително трудно”, както той самият споделя.

Причина за тормоза е сексуалната ориентация на Иван. Той харесва и мъже, и жени, което го прави бисексуален и неприет от повечето си съученици, разказва sCOOL Media.

Казва, че когато започне да “се държи като себе си”, много хора веднага разбират каква е сексуалната му ориентация и започват да се отдръпват от него. Но освен за себе си, Иван се притеснява и за приятелите си, върху които останалите също оказват натиск просто защото дружат с него.

А Иван е от малкото социално активни младежи в гимназията си. Той участва в екоинициативи, организира конференции и базари, помага за издаването на училищния вестник. Но в очите на останалите тези негови дейности сякаш избледняват.

“Толкова често се правят коментари, че все едно една наковалня е над мен и костите ми се чупят бавно. Защото аз съм сам срещу това. И не мога да се отбранявам срещу тях, колкото и силен да изглеждам и колкото и да се правя, че не ми пука. Когато ми кажат нещо такова, мен ме наранява отвътре”. Така Иван описва тормоза в училище, с който се сблъсква всеки ден.

Сходни са преживяванията на 67.6% от учениците, участвали във второто национално проучване на нагласите към ЛГБТИ учениците в българските училища от 2024 г. на фондация „Сингъл Степ“. В него двама от трима анкетирани (общо 1109 ученици от всички области в страната) съобщават, че са били тормозени вербално в определен момент от миналата учебна година единствено въз основа на сексуалната си ориентация, половата си идентичност или това как изразяват пола си.

83,1% от анкетираните пък съобщават, че чуват други ученици да правят хомофобски подмятания често или много често.

Всичко тръгва от образованието, а то е поверено на Янка Такева от цяла вечност

Защо се случва това?

Според студентката по психология Йоанна Йорданова, която също е част от ЛГБТИ общността, насилието произтича изцяло от несигурност, страх от отхвърляне и от желание за връщане на изгубеното чувство за контрол у насилника.

Според клиничната психоложка Нели Цветкова, която също е ръководител на Второто изследване на нагласите към ЛГБТИ учениците на фондация „Сингъл Степ“, езикът на омразата се появява поради няколко причини. Първо, чрез обидите се утвърждава идентичността на ученика и принадлежността му към дадена социална група. Това също е свързано с издигането в социалната йерархия, тъй като по-популярните групи сред младежите обичайно са “по-силните” – онези, които не се притесняват да нагрубяват. Третата причина е липсата на механизми, които да спрат езика на омразата.

Според психоложката на частна практика Иванина Анчева друга много важна предпоставка за предотвратяването на тормоза в училище е приемането на себе си от страна на ЛГБТИ хората. Важно е те да могат спокойно да говорят за сексуалната си ориентация и половата си идентичност, да се шегуват и да са готови да я заявят в разговор.

“Ако вече ти самият си окей със себе си, отсреща ти би могъл да посрещнеш различни хора. Не че не е възможно да има и агресивна реакция към теб, но в повечето случаи хората, които виждат един пораснал, зрял човек, който спокойно говори за една такава тема, дори и те да са негативно настроени… Когато човекът спокойно комуникира и говори за това, най-вероятно ти в един момент ще почнеш да задаваш някакви въпроси”.

Но приемането на себе си е дълъг и труден процес, който невинаги приключва до края на средното образование на един човек, а още по-трудно постижимо е това да се случи, когато средата е изпълнена с неприемане и стереотипи.

… и до какво води?

Езикът на омраза води до влошаване на психическото състояние на ЛГБТИ учениците, до мисли за самоубийство и понижаване на академичните резултати – ефекти, които имат пагубни последици не само за индивида, но и за обществото като цяло.

Почти половината (49,6%) от всички анкетирани в проучването сериозно са обмисляли самоубийство през последната година. Тези притеснителни данни са придружени от по-високи нива на стрес, тревожност и дори депресия. А това, естествено, намалява мотивацията на ЛГБТИ учениците за академични постижения.

“Аз не знам колко от възрастните хора дори с развита психика биха могли да се скарат в почивката с колегите си, да станат обект на тормоз и след това да седнат и да си вършат по най-пълноценния начин работата”, казва Цветкова. Според нея спокойствието и добрият контакт с учителя са от огромно значение за нормалното протичане на образователния процес. Учениците могат да възприемат информация от някой авторитет единствено ако малко или много искат да приличат на него. Това обаче рядко се случва, когато преподавателите използват език на омразата.

Чувствата за безопасност и принадлежност улесняват учебния процес, но съответно обратното също е вярно – когато ученикът не се чувства приет и спокоен в средата си, академичните му резултати спадат. Последното проучване на нагласите към ЛГБТИ учениците на фондация “Сингъл степ” показва, че има съществена разлика между постиженията на учениците, които са подложени на по-високи нива на словесен тормоз поради сексуалната си ориентация, и онези, които не са.

Така наглед незначителните закачки и подигравки към различното дете в класа може да го накарат да не харесва училищната среда, да няма мотивация за учене и дори да преживява депресия.

Проучване на проблемите пред ЛГБТ ученици е подложено на атаки в социалните мрежи

Езикът на омразата

“Езикът на омразата към ЛГБТИ хората влияе на всички ЛГБТИ хора, дори и тези, които не са разкрити. И освен това влияе страшно много и на някои хора, които изобщо не са част от общността, но просто другите по някакъв техен си критерий ги определят като такива”, смята Цветкова.

Не са фикция случаите, в които хора са преживели език на омраза само защото приличат на гей или лесбийка например. Независимо дали някое момче има по-висок глас или някое момиче се облича “по-мъжки”, то може да стане обект на насилие. За такъв случай разказва студентката Йоанна Йорданова. В прогимназията неин съученик е тормозен, защото е гей, без той самият към момента да осъзнава сексуалната си ориентация.

Но дори ако пренебрегнем тези случаи, цялостната атмосфера на нападки и език на омраза има неблагоприятен ефект върху всички ученици. Съвременното образование трябва да се стреми към толерантна и подкрепяща среда, в която няма място за обиди и физическо насилие. Но вербалният тормоз към дадено дете няма как да остане незабелязан от останалите и той често “създава предпоставки за благоприятното посяване на семенцата на другите типове насилие”, както пише в свое есе по темата Илиян Минев, ученик от 11. клас от Плевен.

Как се справят учителите?

Проучването на “Сингъл степ” показва, че преподавателите не изпълняват успешно тази своя роля. Повече от половината (53,5%) от участвалите ученици съобщават, че училищният персонал никога не се е намесвал при хомофобски коментари. Отделно над две трети от младежите са чували хомофобски изказвания от своите учители или друг училищен персонал. Подобна среда не благоприятства ученето.

Според транс момчето Стоян (името е променено с цел запазване на анонимност) в повечето случаи – не се.

Стоян е роден като момиче, но израствайки, осъзнава, че биологичният му пол не съответства на половата му идентичност. На 13 години започва да използва различни местоимения, а след това и ново име. Идентифицира се като момче, но не се е разкрил пред всичките си съученици и пред родителите си, защото е притеснен за безопасността си.

Според него в училище “рядко ще се стигне до това някой да отиде и да каже, че има нужда от подкрепа, или да говори за хомофобията пред възрастни. Защото ако говори за хомофобията пред възрастни, най-вероятно това ще стигне до родителите на този човек”. А семействата в много от случаите не подкрепят ЛГБТИ децата. Стоян е 10. клас и учи в една от най-големите гимназии в родния си областен град. Той споделя, че едва двама от преподавателите му там никога не са правили хомофобски изказвания, а съучениците му не го приемат по никакъв начин и му се подиграват.

“Често им правя забележка, но никой друг не ме подкрепя”, допълва той.

“Често “ЛГБТИ учениците нямат смелост да покажат, че принадлежат към тази група заради “страх от неразбиране, страх от средата да те отхвърли и дори притеснение, че могат да бъдат нападнати физически”. Това смята бившата гимназиална учителка по изобразително изкуство Адриана Христова. Тя разказва, че в работата си не е игнорирала ЛГБТИ темите и се е старала да изгражда доверие у учениците си. Но възможността за такова отношение дължи на „защитената среда”, както нарича частната гимназия, в която е преподавала.

“Многото камери в сградата, активният училищен психолог и директорът правеха всички проблематични ситуации по-контролируеми и физическият тормоз по-лесно избягван”, казва тя.

Каква обаче е ситуацията в държавните и общинските училища? Според нея има много преподаватели не само с хомофобски, но и с ксенофобски нагласи в училищата като цяло. Други се страхуват да говорят по темата – тя е тема табу.

На този фон миналата година беше приета поправка в Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), с която се забрани “пропаганда, популяризиране и подстрекаване” на ЛГБТИ теми в българските училища или на практика темата стана табу. Сходни хомофобски закони към момента съществуват в Русия (от 2013 г.), Унгария (от 2021 г.) и Грузия (от 2024 г).

Според адвокат Деница Любенова законът не предвижда санкции и на практика не променя нищо, но “има т. нар. “смразяващ ефект” върху обществото, върху обществените отношения и изобщо върху това да има по-голямо приемане към ЛГБТИ хората”.

През август 2024 г., когато законът беше приет, едно от най-разпространените твърдения беше свързано с влизането на неправителствени организации в класните стаи и разпространяването на “пропаганда”. Адриана Христова обяснява, че това е невъзможно: “Ако някой иска да изнесе някаква лекция в дадено училище, това трябва да мине през класния ръководител. Класният ръководител може да прецени спрямо съдържанието на лекцията дали това е подходящо като съдържание за класа си, а ако сметне, може дори да се съгласува с родителите”.

Каква защита могат да получат учениците, ако преживеят тормоз?

Макар че ЛГБТИ учениците на теория имат възможност да получат правна помощ чрез закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и закона за защита от дискриминация, делото трябва да се води от родителите на малолетните и непълнолетните. Това значи, че онези възрастни, които не възприемат сексуалната ориентация и/или половата идентичност на децата си, вероятно няма да се опитат да ги защитят съдебно при нужда.

Според Любенова обаче “въпросът е доколко учениците имат необходимата информация, че може нещо да се направи”. Тя самата не си спомня за случай, в който ЛГБТИ ученик се е възползвал от законите въпреки всички случаи на агресия. А според изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) едва 15% от анкетираните ЛГБТИ хора в България са докладвали на властите последното преживяно от тях физическо или сексуално нападение, мотивирано от омраза.

А насилието остава един от най-големите проблеми на съвременната образователна система. Според последното проучване на ОИСР около 40% от българските ученици или са били подложени на тормоз в училище, или са подлагали на такъв от свои съученици, или са били от двете страни на линията.

На фона на тези числа Иван и Стоян всеки ден правят усилие денят им в училище да бъде спокоен. Но знаят, че това не зависи само от тях. А, от промяната и в другите.

“Ние искаме просто да се чувстваме добре в нашия живот. Да може да се чувстваме в обществото, така както стрейт хората. Трябват няколко допълнителни стъпки в обществото срещу дискриминацията. И това не означава повече права – това означава изравняване”, казва Стоян.

„Когато става въпрос за любов, няма “различни” хора. Всеки изпитва любов. Независимо към кого е”, казва Иван.

През август 2024 г. с промени в Закона за предучилищното и училищното образование парламентът забрани т.нар. "пропаганда" на "нетрадиционна сексуална ориентация" сред деца. Поправката беше внесена от проруската партия "Възраждане" и подкрепена от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и всички 16 независими депутати. Тя предизвика и протести в София.

Депутатите забраниха “ЛГБТ пропагандата”, мотивирани от експеримент на “Господарите” с дете с двама татковци

Ние от “Господарите” имаме заслуга за това велико решение на депутатите. Само преди няколко месеца преди приемането на поправката нашият екип си направи поредния “трол експеримент” и наивните политици лапнаха кукичката като най-големите шарани.

Урок за деца с двама татковци?! Ето я истината за учебника за 4-ти клас! (“Шок! Ужас! Бомба!”)

Измайсторихме си фалшив учебник по български език за 4-ти клас, в който написахме фалшива задачка. В условието на задачата главни герои бяха двамата татковци на Марти.

Бързо, бързо споделихме видео на “учебника” от “трол” профил, а останалите тролчета още по-бързо го разпространиха. Експериментът ни стигна дотам г-н Костадин Костадинов да го коментира от парламентарната трибуна!

Успяхме да ви докажем за пореден път колко бързо се разпространява пропагандата и дезинформацията!

Така че, скъпи приятели, не се вълнувайте дали децата имат майка и баща, две майки или двама бащи, вълнувайте се да са добре информирани и ги възпитавайте да мислят критично!