Какво ще се случи с царските имоти?

Въпросът с царската реституция е един от най-скандалните през последните години. Той обаче е на път да бъде решен със закон.

Това е позицията, която е надделяла в междуведомствената работната група към Министерството на правосъдието, в която участват експерти от няколко ведомства. Процесът е в напреднала фаза и внасянето на законопроекта се очаква да стане в началото на декември, разкриха източници от различни министерства и депутати. През 1947 г. на царското семейство са отнети всички притежавани в България имоти и собственост. Сега, близо двайсет години след решението на Конституционния съд, който отмени този закон, с нов нормативен акт парламентът ще реши отново въпроса. Така по елегантен и цивилизован начин ще се сложи точка в спора законна ли е царската реституция.

Преди седмица стана известно, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще преговаря шест месеца за постигане на извънсъдебно споразумение със Симеон Сакскобургготски за двореца "Врана" и "Царска Бистрица". Бившият премиер вече загуби чифлика "Кричим", хижата "Саръгьол" и къщата в Ситняково, за които делата на всички инстанции приключиха в полза на държавата. През декември 2009 г. с гласовете на ГЕРБ, РЗС и "Атака" парламентът прие мораториум, с който отмени правото на Сакскобургготски и сестра му Мария- Луиза да се разпореждат с реституираното си имущество "до приемането на специален закон".Такъв закон не е приет и до сега, а в Европейския съд в Страсбург Сакскобургготски заведе дело срещу мораториума.

Според юристи българската държава няма шанс в това дело, тъй като в случая забраната за разпореждане с имущество без посочване на правни основания е драстичен политически акт на посегателство върху правото на собственост. Това вероятно е най- важната причина за внезапния обрат в позицията на държавата. Ако бившият цар осъди България, това ще я злепостави по време на европредседателството, което е крайно нежелано от страна на премиера Бойко Борисов. Царските връзки и външнополитическият имидж на Борисов Борисов, който е бивш бодигард на Симеон Сакскобургготски, дължи именно на него шеметната си политическа кариера, започнала с назначението му за главен секретар на МВР в царското правителство през 2001 г. Шестнадесет години по-късно Борисов, в качеството си на министър-председател, очевидно е решил да постигне сделка със Сакоскобургготски за имотите му, като в същото време се възползва от контактите и влиянието на детронирания цар след комунистическия преврат от 1944 г. В момента Борисов е на първото в историята посещение на български премиер в Саудитска Арабия, а "почетен" гост в делегацията е Симеон Сакскобургготски. Това показва, че царят има сериозно участие в организацията на визитата и срещата на Борисов със саудитския крал и с престолонаследника в момент, когато властта се предава в кралската фамилия.

Освен това Сакскобургготски е сред "посланиците" на българското европредседателство, които, по думите на министър Лиляна Павлова, са образно казано рекламните лица на България. Сакскобургготски влезе във Висшия консултативен политически съвет за европредседателството към премиера по личната покана на Борисов. Неофициално се разказва, че на някоя от тези октомврийски срещи между двамата е била договорена сделката за имотите "по взаимно съгласие". Резултатите не закъсняха. Преди седмица стана известно, че МРРБ е внесло молби в съда за спиране на дела, които все още не са приключили заради смърт на един от ответниците.

Министерството на земеделието и храните обаче продължава да води дела и не е внасяло искане за спирането им. Според регионалния министър Николай Нанков няма рязък завой в позицията на държавата. "Никакъв внезапен обрат не е настъпил. Държавата не е поискала прекратяване на делата, а само временно спиране за 6 месеца, за да се се търси възможност за извънсъдебно решаване на казуса. Ако такова не бъде постигнато, продължаваме", каза Нанков. Той отказа да коментира защо това се случва точно в този момент. Досега Бойко Борисов не е коментирал публично казуса, но е възможно след завръщането от Рияд да го направи.

Към това трябва да се прибави и репутационният риск и огромната сума, която може да се наложи да плати българската държава в случай на загуба на делата в Европейския съд по правата на човека, заведени от Сакскобургготски. Той е депозирал три жалби по казуса с царските имоти в Страсбург, първата от които е от 2010 г. 

Царската реституция

Парламентът имаше възможност да реши въпроса с "царските имоти" още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията. През 1999 г. Сакскобургготски получи за ползване имота в село Баня, Карловско. Официално тази резиденция му е върната с акт на пловдивския областен управител Гьока Хаджипетков едва през 2005 г., по времето на правителството на самия Сакскобургготски.

В момента никой не оспорва тази реституцията, защото това е единственият имот, за който има неоспорими доказателства, че е платен с лични пари на цар Борис III. През 2001 г. кметът на София Стефан Софиянски предаде на Саксбургготски и сестра му двореца "Врана" стъпвайки на решението на КС. Символно е връщането на дворците "Царска Бистрица", "Саръгьол" и "Ситняково". Това се случи през 2002 г., след като правителството, начело с премиера Сакскобургготски, гласува няколко решения за промяна на статута от публична държавна собственост в частна. По сега действащото българско законодателство вероятно това би било сметнато за конфликт на интереси. През октомври 2002 г., броени дни след връщането на имота, Сакскобургготски вдигна сватба на дъщеря си Калина в резиденция "Царска Бистрица".

В 40-ото Народно събрание, по предложение на БСП, бе създадена временна комисия за т.нар. "царски имоти", която беше оглавена от левицата. В проекта й за доклад заляга становището на мнозинството от членовете й, начело с тези от БСП, че връщането на "царските имоти" няма законово основание, че е спорна дори и собствеността върху тях. Това предизвика кризисна среща в управляващата тройна коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) и след намесата на премиера Сергей Станишев докладът беше редактиран. Веднага след края на парламентарната проверка избухна т.нар. "Савойска афера". Италианските служби прихванаха телефонен разговор между бизнесмена от Триест Пиерпаоло Черани и италианския принц Виктор-Емануил, който е братовчед на Сакскобургготски. Бизнесменът разказва как Сакскобургготски иска да продаде имота във Врана за 100 милиона, за да не му го вземат после. По време на разследването в Италия Черани се отрече от всичко казано за царя. През 2008 г. прокуратурата обяви, че при царската реституция са извършени нарушения, но не и престъпления, защото не е открит умисъл. Специалната техническа експертиза по делото за реституцията на 16 543 дка земи и гори в Рила установи, че бившият премиер е получил 4521 дка в повече.

Източник: mediapool.bg