Когато правосъдието се превърне в играчка: плюшени зайчета и рекордни самоотводи

Тази седмица стана ясно, че стотици административни съдии са получили плюшени зайчета при встъпването си в длъжност. Макар да изглежда като безобиден жест, това действие носи по-дълбоко значение – поставя под въпрос човешкото достойнство на съдиите и идеята за независимост на съдебната власт, като изпраща послание за послушание и покорство. Така се уронва авторитетът на магистратите, които разглеждат съдби на хора, а не играчки, посочват от Института за пазарна икономика в свой материал.

Проблемът с независимостта на съда се прояви и в Софийския апелативен съд, където съдебен състав се самоотведе от разглеждането на мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев. В мотивите си съдиите посочват „безпрецедентна негативна кампания“ срещу тях, водена от интернет сайтове.

Според Наказателно-процесуалния кодекс подобни кампании не са достатъчно основание за самоотвод – необходима е ясна и видима причина, като конфликт на интереси или предубеденост. В случая мотивите са неясни и поставят под съмнение прозрачността на съдебния процес.

Явлението със самоотводите е в тревожен ръст през последните години. Данни от Електронния публичен регистър на отводите (ЕПРО) показват, че 2025 г. може да постави нов рекорд. В повечето случаи липсват ясни мотиви, което ограничава възможността за обществен контрол и създава предпоставки за злоупотреби.

Впечатляващата разлика между броя на отводите и самоотводите също е притеснителна, защото показва, че в далеч по-малко случаи страните по едно дело намират съдията за пристрастен и искат отстраняването му. При повечето от тях липсват реални мотиви в ЕПРО. Това ограничава съдържателната стойност на публичната информация, но и поставя съдиите в уязвима позиция и затруднява реализирането на смислен обществен контрол върху механизмите, чрез които се гарантира безпристрастност в съдебния процес.

Възможни решения:

•         извършване на национален анализ на причините за увеличаването на самоотводите и техните последици;
•         законодателни промени, които да въведат колегиален контрол върху самоотводите и да осигурят по-голяма прозрачност;
•         защита на съдиите, които са подложени на натиск да се отведат, включително мерки за физическа сигурност;
•         възможност за дисциплинарни наказания при немотивирани самоотводи.

Вместо да вдъхва доверие, съдебната система у нас все по-често изпраща объркващи и тревожни сигнали. Скандалите с плюшените зайчета и зачестилите немотивирани самоотводи показват не просто институционална слабост, а културен и ценностен проблем.

 В държава, в която доверието в съда е сред най-ниските в ЕС, всяко подобно действие не само уронва престижа на магистратите, но и подкопава вярата на гражданите в правосъдието. Когато хората виждат съдии, които се отказват да гледат дела под натиск или се оставят да бъдат въвлечени в символични актове на покорство, те започват да вярват, че решенията се взимат не според закона, а според външни влияния и страхове.

 Истинската независимост на съда не е само конституционна формулировка, а лична отговорност и кураж. Ако съдебната власт не намери сили да изгради механизми за защита на своите членове и за прозрачност на действията си, всяка реформа ще остане само на хартия, а гражданите ще продължат да виждат в съда не арбитър на справедливостта, а поредица от крехки фигури, скрити зад плюшени символи и празни мотиви.