КОНПИ загуби и на втора инстанция делото срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров

Апелативният съд във Велико Търново окончателно отхвърли иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за конфискация на имущество за 147 090 лв. от Павел Александров и съпругата му.

Съдът прие, че няма доказателства за „значително разминаване“ между приходите и разходите на семейството, както твърдеше комисията. Решението потвърждава изцяло изводите на Окръжния съд в Ловеч, който вече бе отхвърлил иска през 2024 г.

КОНПИ е осъдена да плати на семейството на Александров 8870 лв. за разноски пред апелативната инстанция, както и близо 3000 лв. държавна такса. Заедно с присъдените още през миналата година суми, разходите за данъкоплатците вече надхвърлят 20 000 лв.

Какво искаше КОНПИ да отнеме?

• ½ идеална част от поземлен имот в Ловешко със сграда;

• четири часовника, сред които Rolex за 6000 лв., подарен от децата на Александров;

• общо 32 014 лв. в брой, иззети при акция през 2016 г.

История на случая

Искът бе внесен от КПКОНПИ още при председателството на Сотир Цацаров, в разгара на шумното разследване срещу Александров като директор на Фонда за лечение на деца. През 2016 г. той бе арестуван по обвинения за сключване на договор без обществена поръчка и участие в организирана престъпна група. Делото така и не стигна до съд – два пъти прокуратурата върна обвинителния акт, а досъдебното производство още не е приключило близо 10 години по-късно.

Междувременно фондът бе закрит, а функциите му – прехвърлени към НЗОК, оставяйки вакуум, който по-късно бе запълнен от скандално компрометираната платформа HelpKarma.

Какво следва?

Решението на апелативния съд не е окончателно – КОНПИ може да обжалва пред Върховния касационен съд. Това би означавало още време, още разходи и още несигурност в казус, който отдавна изглежда изчерпан.

Този случай не е просто за един човек и едно семейство. Той е показателен за болестта на институционалната безотговорност – дела се започват с политически и медиен ефект, но завършват с осъдителни решения за самата държава. А цената я плаща обществото.