Конституционният съд с Десислава Атанасова ще проверява дали кабинетът "Желязков" е законно избран

Конституционният съд изненадващо допусна за разглеждане по същество искането да се провери дали кабинетът „Желязков“ е избран с валидни решения на Народното събрание. Делото е по искане на депутати от „Величие“, подкрепени от МЕЧ и „Възраждане“, които оспорват решенията от 16 януари 2025 г. за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет. Поводът е решението на КС №1/2025 г., с което е обявен за незаконен изборът на 16 народни представители – 8 от тях са гласували „за“ при избора на кабинета. Според вносителите без тези гласове реалната подкрепа е 117 гласа при необходим минимум 119, тоест мнозинството фактически никога не е съществувало и решенията са невалидни още от приемането им. Те твърдят, че лица без валидно учреден мандат са участвали решаващо в упражняването на държавната власт, което противоречи на Конституцията.

Интересен детайл е, че КС отказва да даде тълкувателен отговор по зададените общи въпроси – дали решения, приети с гласовете на незаконно избрани депутати, могат да пораждат правни последици и считат ли се за валидни. Съдът се измъква от тази част с аргумента, че не били налице предпоставките за задължително тълкуване и че не били формулирани достатъчно конкретни неясноти по конституционните текстове. В същото време обаче КС приема да гледа по същество най-същественото – искането за обявяване на противоконституционност на самите решения на 51-вото НС за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет от 16.01.2025 г. По делото ще бъдат изслушани писмени правни мнения от водещи конституционалисти – сред тях проф. Екатерина Михайлова, проф. Емилия Друмева, проф. Пламен Киров, проф. Мариана Карагьозова-Финкова, доц. Борислав Цеков и други. Успоредно с това КС допуска и второ дело по искане на същите депутати – този път срещу текстове от Закона за противодействие на корупцията и правилата за номиниране и избор на членове на КПК, приети от 51-вото Народно събрание на 11 юли 2025 г., като по него конституира за заинтересовани институции парламента, президента, Министерския съвет, висшите съдилища, правосъдното министерство, адвокатурата, омбудсмана и Сметната палата.