Все повече деца в България проявяват психологически симптоми като пряка последица от времето, което прекарват онлайн и в социалните мрежи. Данните, представени от Министерството на образованието и науката (МОН), са тревожни: 50% от момчетата и 75% от момичетата на 15-годишна възраст изпитват поне един психологичен симптом. Международно изследване поставя България на 3-о място в света по темп на влошаване на психичното здраве при подрастващите.
Министерството обсъжда различни стъпки за овладяване на кризата – възрастови ограничения за социалните мрежи, ограничаване на телефоните в училище, както и засилени разговори и превенция сред учениците.
Децата сами признават, че онлайн присъствието им влияе негативно. Магдалена, ученичка в 3 клас, споделя, че често я боли глава и носи очила заради прекомерното време пред екрана. Мартин, също третокласник, казва, че е на телефона „максимум час и половина“, но вече е усещал последиците, разказва NOVA.
В тяхното училище телефоните се събират сутрин и се връщат едва в края на деня. Учителите наблюдават ясна пристрастеност. „Контролът трябва да е и наш, и на родителите“, казва Мания Владимирова, начален учител в 108 СУ.
Проблемът обаче засяга и по-големите ученици. Сара от 10 клас признава, че преди е стояла до 10 часа на ден на телефона. „Сега се ограничавам, но пак стигам до 4 часа“.
На национална кръгла маса, организирана от МОН и четири парламентарни комисии, бяха представени още по-тревожни данни. Министър Красимир Вълчев цитира СЗО, според която от 2010 г. насам има рязко увеличение на психичните проблеми сред подрастващите — тенденция, още повече ускорена от пандемията.
През 1994 г. около 49% от 15-годишните момичета са имали поне един симптом седмично, докато през 2022 г. този дял достига 75%. При момчетата скокът е от 35% до 50%.
Друго глобално изследване показва, че България е на първо място по скорост на влошаване на детското и младежко психично здраве до 24 години. Основен фактор според експертите е новата дигитална среда, в която децата прекарват средно почти два часа дневно само в социални мрежи.
Професор Мич Принстийн обяснява, че тийнейджърският мозък търси постоянна социална свързаност и допаминови стимули, което прави младите много по-уязвими към онлайн зависимости.
Директорът на РЦПППО-София Калоян Дамянов добавя, че децата влизат в социалните мрежи все по-рано – между 9 и 11 г., а платформите вече са основен инструмент на тяхната социализация.
МОН очаква през 2026 г. да бъде въведено и технологично ограничение – т.нар. европейски цифров портфейл, който ще контролира достъпа до приложения.
💬Психичното здраве на децата се превръща в най-голямата криза на дигиталната ера. Днешните ученици растат в среда, в която алгоритмите ги познават по-добре от родителите им, а социалните мрежи целят едно — задържане и зависимост.
България е в топ 3 в света по влошаване психиката на подрастващите — това не е статистика, а сигнал за тревога, който изисква системни, а не частични мерки.
И най-важното: битката се печели у дома.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!