Кризата с върховенството на закона в България може да се окаже следващото главоболие на Европа

ЕС има нова драма с върховенството на закона – и тя не е във Варшава или Будапеща, а тихо се надига в София, пише EUObserver.

За разлика от Полша и Унгария, България не пренаписва и не огъва конституцията си според политическата воля, нито пък открито предизвиква Брюксел. Вместо това страната прикрива ерозията на демокрацията зад езика на законността – запазва формата на закона, докато изпразва от съдържание неговата същност.

Два случая – арестът на опозиционния кмет на Варна Благомир Коцев и казусът с и.д. главен прокурор Борислав Сарафов, показват как законността се използва като фасада, а не като принцип. И това превръща българския „дрейф“ в по-тиха, но не по-малко опасна заплаха за Европа.

„Първо затвор, после правосъдие“: случаят „Коцев“

През лятото на 2025 г. кметът на Варна от опозицията Благомир Коцев беше задържан по обвинения в корупция – ход, който предизвика шок в политическия живот.

Делото се крепеше почти изцяло на показанията на заместника му – показания, които по-късно бяха оттеглени с признание, че са дадени под натиск от Антикорупционната комисия. Въпреки това прокуратурата отказа да ги приеме повторно.

Съдилищата в София отказваха да пуснат Коцев с аргумента, че може да извърши престъпления или да попречи на разследването. Така мярката за „превенция“ се превърна в реална присъда преди процес.

Още по-тревожно – през едно от заседанията прокурорите твърдяха, че Коцев трябва да остане в ареста, защото „нямало доказателства, които да го оневиняват“. Това на практика обръща принципа на европейското правосъдие: виновен до доказване на противното.

Допълнителен скандал настъпи, когато състав на Софийския апелативен съд се оттегли от делото – не по законови причини, а защото се почувствал „под натиск“ от обществената критика. Така независимостта на съда се превърна в щит срещу отчетност.

Случаят вече се разглежда в чуждите медии като предупредителен сигнал за авторитарен уклон.

От временен до „недосегаем“: случаят „Сарафов“

Борислав Сарафов е другата страна на кризата с върховенството на закона в България. Назначен през 2023 г. като временно изпълняващ длъжността главен прокурор, той постепенно бе бетониран на поста си.

По закон ролята му беше временна, но Висшият съдебен съвет тълкува правилата така, че мандатът му стана фактически постоянен – без конкурс, без избор, без публичност.

Сарафов има зад гърба си скандали с имоти и зависимости, но въпреки това позицията му изглежда недосегаема. Институциите „облякоха“ решението си в законови аргументи, но в същността си обезсмислиха обещанието за прозрачност и отчетност.

Двойният стандарт

Докато опозиционен кмет е държан в ареста на крехки основания, начело на прокуратурата стои човек, който укрепва властта си с институционална благословия. Това са двете страни на една монета: репресия за противниците, безнаказаност за своите.

ВКС влиза в конфликт с ВСС: Обяви Сарафов за незаконен главен прокурор

Европейският проблем

За най-бедния и един от най-корумпираните членове на ЕС подобни проблеми не са изненада. Но тревожното е не шумният скандал, а системното игнориране на духа на закона.

Когато законността се изпразва от съдържание, България не само подкопава собствената си демокрация, но и руши доверието в европейския правов ред. А цената на този срив ще бъде платена далеч отвъд границите на страната, отбелязва изданието.