Бизнесът скочи срещу новия регистър за храните: Ще вдигне разходите и цените

Над 10 браншови организации от хранително-вкусовата промишленост се обявиха срещу проекта за нов електронен регистър, който трябва да проследява движението на основни хранителни продукти по веригата от производителя до магазина. Според бизнеса изискванията ще създадат сериозна административна и финансова тежест. 

Проектът предвижда производители, преработватели, дистрибутори и търговци да подават значителен обем информация за всяка партида – включително цени, количества, разфасовки, доставчици и логистични връзки. В началния списък са включени 23 основни хранителни продукта, а според браншовите организации изискванията ще засегнат над 10 000 оператора. 

Самото Министерство на икономиката, индустрията и инвестициите признава, че новите правила ще доведат до допълнителна административна тежест, като предварителната оценка е за около 60 млн. евро допълнителни разходи за бизнеса годишно. Представителите на сектора обаче смятат, че реалната сума ще бъде значително по-висока. 

Като пример те посочват производителите на домати и сурово мляко. Над 2000 производители на домати и над 2200 кравеферми ще трябва да въвеждат информация за всяка експедирана партида, независимо от нейния размер – дори когато става дума за две щайги домати или 50 литра мляко. 

Особено сериозен проблем според бизнеса е необходимостта компаниите да изпращат електронно и документите, придружаващи всяка стока. Според браншовите организации контролиращите институции и в момента разполагат с достъп до първичните документи, които фирмите са длъжни да съхраняват. 

Компаниите се притесняват и от начина, по който ще се съхранява и използва чувствителната търговска информация. Те настояват достъпът до данните да бъде ограничен и да има строги санкции при нарушаване на търговски и производствени тайни. Според тях и предвиденият минимум от 20 години за съхранение на информацията е прекомерен. 

Браншовите организации предлагат вместо да се създава всеобхватно задължение за всички производители и търговци, институциите да използват вече наличните данни в други държавни регистри. Те искат новият регистър да се прилага целенасочено – при наличие на конкретни съмнения за нарушения или когато необходимата информация не може да бъде получена по друг начин. 

Според бизнеса сегашният проект трябва да бъде преработен, тъй като допълнителните разходи могат да се прехвърлят по веригата и в крайна сметка да се отразят върху цените за потребителите. 

Идеята за проследимост на храните сама по себе си е напълно разбираема – въпросът е колко информация трябва да събира държавата и на каква цена.

Когато за всяка малка пратка трябва да се въвежда огромен набор от данни, съществува реалният риск контролът да се превърне преди всичко в още една бюрократична задача за бизнеса. Особено за малките производители това може да означава допълнителен човек, допълнителен разход и още една причина част от тях да се откажат от дейността си.

Ако целта е по-добър контрол върху цените и веригата на доставки, логичният въпрос е дали държавата първо не трябва да използва максимално информацията, с която вече разполага, вместо да създава още един регистър и да прехвърля разходите по неговото поддържане върху бизнеса.