Проучване: Еврото набира подкрепа, но и страховете растат

Еврото набира подкрепа, но и страховете растат, сочат данните от две проучвания на агенция "Алфа Рисърч", проведени в периода 8 - 16 април и 22 - 28 май. Анализът на данните показва, че с нарастване на позитивните сигнали за приемането на България в еврозоната, се увеличава и подкрепата за нея. За голяма част от българите тя е логична стъпка от процеса на евроинтеграция, от по-интензивните пътувания в ЕС, както и от разширяващото се използване на еврото в различни ситуации. Предложението на президента за провеждане на референдум за еврото не е променило устойчивите нагласи за присъединяване към еврозоната, а по-скоро е втвърдило позициите и на привържениците, и на противниците.

Топ 10 лъжи за еврото и истината за тях

56% от гражданите и 64% от бизнеса са на мнение, че страната ни трябва да продължи процеса на интеграция, както е заложено в договора ни за присъединяване.

Най-силна е подкрепата за приемането на еврото сред жителите на столицата и големите областни центрове, сред по-младите, високообразованите, заети в модерни отрасли, със среден към висок икономически статус, част от тях учили или работещи в страни от ЕС, които виждат най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото. Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките населени места и селата, с характерното за тях по-възрастно население. Освен тях обаче по-високо равнище на песимизъм и съпротива има и сред хора в икономически активна възраст, със средно образование активни потребители на социалните мрежи.

В средите на бизнеса най-категорични в одобрението си са представителите на по-големите фирми, с повече европейски партньорства, включени в международни вериги на доставки и респективно, прогнозиращи непосредствени позитиви за своя бизнес.

Позитиви от въвеждането на еврото се очакват в три основни посоки: по-голямо удобство при пътуване и разплащане в чужбина (61%), елиминиране на загубата от обмяна на левове и евро (44%) и улесняване на търговията с другите европейски държави (33.8%). Извън тях, бизнесът вижда още два важни за себе си позитива - намаляване на транзакционните разходи (39%) и увеличаване на интереса за инвестиции в България (38%).

Палитрата на очакваните негативи е по-широка. Най-съществените и за гражданите, и за бизнеса притеснения са свързани с: повишаване цените на стоките, респективно, с ръст на инфлацията, както и с опасенията от измами/изкуствено повишаване на цените от некоректни търговци - от 4 до 6 от десет българи споделят тези страхове. Сред тях са не само анкетираните с негативно отношение към приемането на еврото, но и над една трета от тези с положително. Освен това 39 на сто от българските граждани се доверяват на различни слухове за намаляване на заплатите/пенсиите на хората, а 20 на сто – за промяна на фиксирания курс лев - евро. Специфичните за бизнеса притеснения са свързани с риска от увеличаване цените на суровините (35%), увеличаване цените на произвежданите стоки (43%), както и като цяло трудността за микробизнеса да се адаптира (30%).

Като граждани на ЕС от близо две десетилетия, три четвърти от сънародниците ни вече са пътували в страна членка, а 35% сред тях - активно, т.е. от един до няколко пъти годишно. Основавайки се на преки, или косвени наблюдения, 69% от анкетираните са убедени, че в страните, които използват еврото, се живее по-добре. На обратното мнение са 11%. Тези оценки потвърждават подкрепата за членство в еврозоната като път за постепенно сближаване с останалите европейски страни по стандарт на живот.

Бариерите и разделението в обществото произтичат не от нежелание да се върви в тази посока, а основно от ръст на генерираните страхове.

48,8% от българските граждани само през последната година също са използвали евро, част от тях - и по няколко различни повода. Еврото е предпочитана валута и при извършване на по-големи сделки.

Мнозинството от българите смятат, че ще се справят сравнително лесно при боравенето с новата валута. 45% нямат никакви притеснения как ще се разплащат с евро, още 28% имат известни притеснения, но смятат, че „по-скоро ще се справят“. 24% имат опасения, че ще им е трудно. Най-уязвими са възрастните хора, и особено самотните възрастни, в малките селища, както и хората с увреждания в по-висока възраст. При тях е силно разпространено плащането в брой, те не са пътували извън България, притеснени са от измами, фалшиви монети и банкноти. Тези хора се нуждаят не само от информационна кампания, но и от подкрепа от страна на местна власт и доброволци по места.

Информираността: ниска запознатост и циркулиране на редица слухове и фалшиви новини за въвеждане на еврото в България

Нивата на запознатост на българските граждани с въвеждането на еврото продължават да бъдат ниски, а често информацията, с която разполагат се базира на слухове и непроверени факти. 38% се оценяват като информирани, от които едва 9,6 на сто - като много добре запознати. 59% заявяват, че са неинформирани, от които 20% - изобщо неинформирани. Представителите на бизнеса се определят като много по-добре запознати - 74%, срещу 25% - незапознати. Дори и те обаче имат нужда от допълнителна конкретна информация по редица теми.

Проучването регистрира множество "бели полета" и сред гражданите, и сред бизнеса относно практическите стъпки по въвеждане на еврото.

Възложител на двете национално представителни проучвания на обществените нагласи сред граждани и бизнес за въвеждането на еврото в България е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са по 1200 граждани над 16г. възраст през април и май. Отделно са анкетирани по 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.

Пълното проучване може да видите тук.