WWF–България ни дава елементарен, но често пренебрегван съвет: без слушалки в гората. Ако към вас се приближава животно, трябва да го чуете навреме. Особено важно е в територии с постоянни популации на мечки: Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи, Средна Стара планина.
Златното правило: движете се в група и правете умерен шум – човешкият глас е „аларма“ за мечките и в повечето случаи те сами се отдръпват.
Но не ставайте режисьори на екшън сцени: без пиратки – гръмът може да уплаши мечката и да предизвика агресивна реакция. И още: не оставяйте храна и боклук – това е най-сигурният начин да си „поръчате“ мечка до лагера.
Ако видите мечка: най-добре се върнете по същия път. Ако тя вече ви е забелязала, ключът е спокойствие – не приближавайте, не снимайте, не правете резки движения. Ако животното не реагира, говорете тихо и монотонно – така показвате, че не сте плячка.
Важно уточнение: изправянето на задни крака не е атака, а оглеждане/подушване – мечката „събира информация“.
И да, има и „психологически атаки“: мечката може да блъфира – да се спусне и да спре в последния момент. Точно тогава не бягайте – мечката развива до 50 км/ч; няма как да я изпреварите. Запазете фронт, говорете, отстъпвайте бавно, без да ѝ „затваряте пътя“.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!