Тристранният съвет обсъди Бюджет 2026: подкрепа има, но с условия (видео)

Предложените финансови рамки на бюджетите за 2026 г. отразяват реалните възможности на държавата към момента. Това стана ясно след днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бяха обсъдени проектите за държавния бюджет, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Финансовият министър Гълъб Донев определи предложените бюджети като „бюджети на реалността“ - тоест рамки, които показват какво държавата може да си позволи като приходи и разходи на този етап. По думите му участниците в съвета са се обединили около оценката, че предложената политика е разумна и отговорна спрямо гражданите.

Пълно съгласие между социалните партньори обаче няма. Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса получава принципна подкрепа от социалните партньори, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България. При бюджета на Държавното обществено осигуряване подкрепата също е условна, а АИКБ се въздържа, пише NOVA.

По-сложна е картината около проекта за държавния бюджет. Работодателските организации го подкрепят, но с изключения. Конфедерацията на труда го подкрепя некатегорично, а КНСБ обвързва подкрепата си с конкретни условия.

Параметрите в приходната и разходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване бяха представени от управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. В рамката е заложено минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. да бъде 620,20 евро. Предвижда се и осъвременяване на пенсиите от 1 юли. Минималната пенсия трябва да достигне 347 евро, а средната пенсия - 543 евро.

От 1 август се предвижда максималният осигурителен доход да бъде повишен на 2300 евро. Заложен е и ръст на минималните осигурителни доходи по икономически дейности.

Работодателските организации подкрепят трите проекта, но с редица условия. Добри Митрев посочи, че бюджетът за 2026 г. ще действа кратко - едва пет календарни месеца, а правителството е на власт от около месец и три седмици. Според работодателите това ограничава възможността за по-дълбоки структурни реформи.

Бизнесът обаче изразява притеснение заради дефицита - 5,7% за тази година и 3,8% за следващата. Именно заради това работодателите настояват увеличението на максималния осигурителен доход и ревизията на минималните осигурителни прагове да бъдат отложени за 1 януари 2027 г., за да не се създава допълнителен натиск върху малките и средните предприятия.

Работодателите подкрепят и премахването на автоматичните механизми за определяне на възнагражденията в публичния сектор, заложени в специални закони. Те настояват и за замразяване на действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда.

От страна на синдикатите президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че организацията подкрепя бюджета на ДОО заради заложеното увеличение на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове. Според синдикатите именно тези параметри са били ограничавани дълго време и сега трябва да се движат нагоре.

Подкрепата на КНСБ за държавния бюджет обаче не е безусловна. Тя е обвързана с три конкретни условия, свързани с доходите, социалната защита и гаранциите, че заложените мерки няма да ощетят работещите.

Така след заседанието на тристранния съвет стана ясно, че Бюджет 2026 получава по-скоро предпазлива и условна подкрепа. Правителството го представя като реалистичен и отговорен, работодателите настояват за по-малко тежести върху бизнеса, а синдикатите искат гаранции за доходите и социалната сигурност.