Учени разкриват как Земята се е спасила от "Снежната топка"

Учени от Саутхемптънския университет установиха, че промените в земната орбита може да са помогнали за оцеляването и развитието на сложни форми на живот по време на един от най-екстремните климатични периоди в историята – т.нар. период „Снежна топка“, когато Земята е била почти изцяло покрита с лед за над 50 милиона години.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Communications и са получени в сътрудничество с учени от Китайската академия на науките, университета Къртин, Хонконгския университет и Тюбингенския университет.

Загадката на оцелелия живот

Периодът „Снежна топка“ поставя учените пред сериозен въпрос – как животът е оцелял, след като океаните са били напълно замръзнали и контактът между атмосферата и водата е бил прекъснат.

„Или това заледяване не се е случило в пълния му мащаб, или животът е намерил начин да преживее тези екстремни условия,“ коментира д-р Томас Гернън от Саутхемптънския университет.

Следи в древните скали

Екипът изследвал ледникови скали с дебелина около 1 км, формирани преди 700 милиона години в днешна Южна Австралия – тогава разположена близо до екватора. Тези скали съдържат неоспорими доказателства, че ледниковите покривки са достигали до тропиците, което потвърждава теорията за глобалното заледяване.

Особен интерес представляват формацията от лентово желязо – слоеве, редуващи се между материал, богат на желязо, и силициев диоксид.

• При нормални условия кислородът в атмосферата окислява желязото и пречи на неговото натрупване.

• Но по време на „Снежната топка“, когато океаните били изолирани от въздуха, хидротермални отвори на морското дъно осигурили достатъчно желязо за формирането на тези уникални структури.

Връзката с орбитата на Земята

Чрез анализ на магнитната възприемчивост на скалите учените открили следи от астрономически цикли, свързани с формата на земната орбита и наклона на оста ѝ.
Тези цикли променяли количеството слънчева енергия, достигаща повърхността, и повлиявали климата, като периодично отслабвали или засилвали ледените покривки.

„Орбиталните промени са създали условия, при които в някои региони се е появявала течаща вода, въпреки че останалата част на планетата е била покрита с лед,“ обяснява проф. Рос Мичъл от Китайската академия на науките.

Оазиси за живот

Тези периодични „разтапяния“ създали оазиси без лед, които са послужили като убежища за примитивни организми. Това обяснява наличието на седиментни скали от онова време, които свидетелстват за течаща вода, както и факта, че сложният многоклетъчен живот се е появил именно тогава.

„Нашето изследване показва, че тези оазиси са били ключови за оцеляването на живота по време на може би най-екстремното климатично събитие в историята на Земята,“ заключава д-р Гернън.

Значение на откритието

Това проучване не само разкрива как животът е успял да преживее глобалното заледяване, но и хвърля светлина върху ролята на астрономическите фактори за развитието на климата и биосферата на нашата планета.