ВСС препотвърди Сарафов за главен прокурор въпреки закона

Висшият съдебен съвет (ВСС) за втори път потвърди оставането на Борислав Сарафов като главен прокурор. Това се случва въпреки законовите промени, които ограничават временното заемане на поста до шест месеца.

Съветът тълкува закона така, че новата поправка не се прилага със задна дата и затова не важи за вече заварени случаи. Така Сарафов, който оглавява прокуратурата от две години, остава на поста си до избирането на нов главен прокурор, пише Mediapool.

Повторното гласуване беше провокирано от писмо на специалния прокурор Даниела Талева, получено след сигнал, че Сарафов "узурпира" властта. В него Талева поиска заверен протокол от предишното решение на ВСС.

От съвета обясниха, че не откриват административно производство за избор на нов изпълняващ функциите главен прокурор и потвърдиха решението си от 16 юни 2023 г.

Талева, чиято роля е да разследва главния прокурор и заместниците му, досега не е открила нито едно престъпление, въпреки множеството сигнали. Тя не предоставя публична информация за работата си, а на зададени въпроси вместо нея отговаря заместник на Сарафов – човек, когото самата тя би трябвало да проверява.

Решението на ВСС за втори път да потвърди оставането на Борислав Сарафов като главен прокурор поставя сериозни въпроси за независимостта на съдебната система и за начина, по който се тълкуват и прилагат законите у нас.

Вместо да защити принципа на върховенството на закона, ВСС демонстрира готовност да заобиколи ясна законова норма чрез собствено тълкуване, което изглежда обслужва конкретни интереси.

Даниела Талева, която би трябвало да е ключов фактор за прозрачност и контрол върху главния прокурор, на практика се превръща в мълчалив участник в системата. Липсата на информация за нейната работа и фактът, че на въпросите вместо нея отговаря заместникът на Сарафов, създава конфликт на интереси и подкопава доверието в институцията.

 В държава с толкова ниско обществено доверие в съдебната власт, подобни действия изглеждат като потвърждение на усещането за безнаказаност и задкулисие. Ако няма ясен механизъм за контрол и прозрачност, реформите остават само на хартия, а правосъдието – заложник на политически и лични зависимости.