Задава се нова интрига -  този път около смяната на антикорупционната комисия

Задава се нова интрига -  този път около смяната на антикорупционната комисия. Парламентът внезапно се разбърза, след като година и половина бави избора на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). В сряда депутати от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН внесоха поправки в Закона за противодействие на корупцията, които в четвъртък бяха разгледани и одобрени на първо четене от две парламентарни комисии, а в петък и в пленарната зала, пише Сега.

От обясненията на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, която е водещият вносител на законопроекта, се разбра, че причината за бързането на управляващите са евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По него българската държава е поела ангажимент да обнови КПК, който досега не изпълняваше, а това е условие за получаването на плащанията по ПВУ.

Основната промяна в закона е, че се премахва изискването членовете на КПК да се изберат от парламента с мнозинство от две трети – 160 депутати. Като аргумент за това управляващите сочат, че Конституционният съд отмени разпоредбата в основния закон, която позволява органи да се избират с такова мнозинство, ако това е записано в закон. В този смисъл, посочват вносителите, с тази поправка в антикорупционния закон се избягва опасността членовете на КПК да бъдат избрани в нарушение на Конституцията.

Това облагодетелства управляващите и чисто политически. Те не разполагат с това мнозинство от 160 депутати, а само с обикновено мнозинство, при това благодарение на ДПС-НН на Делян Пеевски, който дори официално не е част от управлението.

От ПП-ДБ откриха друг реален проблем в законопроекта на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Става въпрос за промени в т.нар. номинационна комисия, която трябва да разгледа кандидатурите за КПК и да прати доклад с оценки за претендентите на депутатите, преди те да ги гласуват. В тази комисия трябва да участват представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, правосъдното министерство, Сметната палата и омбудсмана. Постът на последния е овакантен от много дълго време и управляващите изобщо не бързат да го запълнят, макар че кандидатите са ясни от близо 4 месеца.

От ПП-ДБ заподозряха, че няма да има избран омбудсман, а това означава, че няма да има и негов представител в номинационната комисия, тоест, органът ще взима решения с по-малък от номиналния си състав.

Тези съмнения сякаш се потвърдиха, когато първо Рая Назарян от ГЕРБ-СДС обяви, че номинационната комисия няма да се конституира в намален състав, а малко по-късно Александър Рашев от ИТН пък каза, че дори и да няма избран омбудсман, все пак работата на органа ще върви. Лена Бориславова от ПП-ДБ коментира, че това разминаване между двамата представители на мнозинството показва, че управляващите може би искат да нагласят нещата така, че номинационната комисия да работи без всичките си членове по закон.

Управляващите отрекоха, че позициите им се разминават. "Логиката на предложението е да се създаде възможност колегиалният орган – номинационна комисия от 5-има членове, да има опцията да работи, дори когато един от тези членове не може да присъства", каза Николета Кузманова от ИТН. Тя омаловажително посочи, че обективната причина за това може да е отсъствие по болест.

С пълна скорост напред

При гласуването законопроектът на управляващите беше подкрепен от 120 депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ и ИТН. Против бяха 47 от "Възраждане", ПП-ДБ, АПС, МЕЧ и "Величие", а 22-ма от ПП-ДБ се въздържаха.

Мнозинството възнамерява да поддържа високото темпо на приемане на законопроекта - по предложение на ГЕРБ-СДС срокът за предложения преди второто четене беше съкратен на минималните 3 дни.