Поредният здравен абсурд у нас - 7 пъти е разликата в цената за болнично лечение на пациент по здравна каса през миналата година. Най-много фондът е плащал за лечението на човек в Плевен - 1196 лв., а най-малко в Перник - 181 лв. Това показват данните в годишния доклад за 2024 г. Тази разлика не само изглежда голяма, но и поставя редица въпроси, свързани с достъпа, равнопоставеността и с ефективния контрол на медицинската дейност у нас, пише Clinica.bg.

Стойността на една хоспитализация средно за страната през м.г. е възлизала на 677 лв. На регионално ниво обаче този показател се различава много.

Ето къде са отчетени най-скъпите хоспитализации

Над 1000 лв. е била стойността в три области - София, Пловдив и Плевен. Най-скъпите хоспитализации са били отчетени в най-малкия от трите медицински университетски центъра - Плевен. Там себестойността на един пациент в болница е била 1196 лв., след него се нарежда Пловдив с 1122 лв. на човек, и едва тогава идва столицата с 1094 лв. Варна, в която е разположен също голям медицински университет, е едва на седмо място по себестойност на пациенти в болница с 560 лв. Преди нея се оказват градове като Бургас и Русе - с 823 лв. на човек, и Пазарджик със 744 лв.

Къде е най-евтино

На другия край на регионите с висока себестойност на болничното лечение са Ямбол, Кърджали, Разград, Добрич, София-област, Ловеч, Видин и Перник, където касата е платила на човек под 300 лв. Най-ниска тази стойност се оказва в Перник- 181 лв. на пациент в болница или 7 пъти по-малко, отколкото в Плевен.

Цената на пациентите зависи от това каква дейност е била извършена, като обикновено най-скъпо платена е и най-високотехнологичната и най-сложната. Ако се ръководим от тази максимума, това би трябвало да означава, че най-модерното и сложно лечение се осъществява в Плевен и Пловдив. В същото време обаче най-авторитетните университетски болници са разположени в София. Аналогично е положението с Варна и Пазарджик или Бургас, като отличителна черта на по-малките региони с по-висока себестойност на лечението е концентрацията на големи частни болници в тях.

Здравеопазването в България от години се намира в криза, белязана от хронично недофинансиране, корупция и дълбоки неравенства в достъпа до медицинска помощ. Макар на теория да съществува универсален достъп чрез задължителното здравно осигуряване, реалността показва, че качеството и достъпността на медицинските услуги варират драстично в зависимост от географското положение, социалния статус и наличието на лични средства.

Достъп до медицинска помощ

В малките населени места и отдалечените райони липсват достатъчно общопрактикуващи лекари и специалисти. Много болници в провинцията страдат от недостиг на кадри, остаряло оборудване и лоша инфраструктура. За значителна част от населението, особено възрастните хора и хората с ниски доходи, достъпът до качествена медицинска грижа е затруднен или практически невъзможен. Частните здравни услуги, макар и по-ефективни и бързи, остават недостъпни за мнозина.

Злоупотреби и източване на НЗОК

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която трябва да гарантира ефективното разпределение на средствата за лечение, често става обект на злоупотреби. Една от най-сериозните критики е към така нареченото „източване“ – чрез фалшиви хоспитализации, изписване на неизвършени процедури, скъпи лекарства и манипулиране на медицинска документация. Подобни практики не само ощетяват бюджета на системата, но и демотивират честните лекари, като създават атмосфера на недоверие.

Последици и перспективи

Резултатът от всичко това е загуба на доверие в системата, медицинска емиграция и задълбочаване на социалните неравенства. Пациентите често прибягват до доплащане „под масата“, за да получат адекватно лечение, а младите медици масово напускат страната. Без дълбока реформа – както в управлението на средствата, така и в политиката на контрол и отчетност – здравеопазването в България ще продължи да функционира на ръба на разпада.

Промяната изисква политическа воля, граждански натиск и прозрачност – не само за да се спре източването на публични средства, но и за да се осигури достъпно и качествено здравеопазване за всички.