Андон Балтаков, който преди дни обяви, че напуска поста генерален директор на Българското национално радио (БНР), каза в интервю за Дневник, че преди да вземе решението си е бил сплашван.
В отговор на въпросите на "Дневник" след гласуването от Съвета за електронни медии (СЕМ) на оставката му, Балтаков разказва как връщайки се от командировка в провинцията през юни, той намерил кални стъпки в коридора на апартамента си в София.
"Първоначално си помислих, че може би аз съм влизал и излизал, което не е типично за мен да оставям апартамента така. След това оставих куфара в една от спалните и видях, че гардеробът е отворен. Нищо не беше откраднато. Когато влязох в хола, видях оставена мръсна чаша с чай на барплота. И тогава ми стана ясно, че някой е влизал.
Подадохте ли сигнал в МВР?
Не сигнализирах столичната полиция, защото знаех, че това щеше да бъде поето като опит да се компрометира радиото и генералния му директор, за търсене на някакви дивиденти. Консултирах се с няколко криминалисти, които ми казаха, че това, за което говоря, е опит за сплашване.
Междувременно се свързах със служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Говорихме много накратко и му обясних набързо.
Казах му, че се притеснявам и че телефонът ми се подслушва, и бих искал да се видим на живо. Той каза "да, разбрах" и разговорът беше дотам. Няколко дни по-късно информацията стигна и до министър-председателя Стефан Янев, с когото се видях на 4 юли в кабинета ми, когато той беше дошъл за интервю в БНР.
Аз го поканих, за да споделя притесненията ми. Не последва никаква реакция на самата държава. Най-малкото очаквах дори от куртоазия някой да изпрати човек, за да обясня какво се е случило и защо се притеснявам и най-малкото да ми даде категорично становище, че това не е заплаха. За мен това е атака, опит за сплашване. Аз не съм параноик, но ако аз не съм сигурен за собствената си безопасност, как да доведа семейството си тук.
Имате ли отговор на въпроса кой би ви сплашил?
- Възможно е да са представители на икономически интереси, които са засегнати от моята политика на изключителна прозрачност и липсата на толериране на когото и да било и неучастието ми в каквито и да е схеми.
Имате ли конкретни съмнения?
- Имам съмнения, но няма как да ги спомена публично, защото нямам достатъчно факти. Разбира се, зад това може да се крият и политически интереси, недоволни от начина, по който управлявам БНР, и реформата, която бях започнал в цялата система. И третото, което много бих искал да е истина, е да се окаже, че това е някакъв опит за грабеж.
Този епизод в живота ми беше точката на преобръщане, на пречупване, на "оттук назад път няма". Аз си казах, че ако не мога да съм сигурен за себе си, не мога да съм сигурен за семейството си. Няма как да продължа да живея тук.
А какъв беше планът - семейството ви да дойде в България?
- Първоначално това беше планът, но от началото на годината все повече със съпругата ми се убеждаваме, че България не е мястото, където бихме искали да живеем. Аз съм й изключително благодарен, че 18 месеца с двете деца по време на пандемия изживяха и изтърпяха всичко това без моята подкрепа и присъствие.
Кой е вторият фактор за вашето решение?
- Вторият фактор, който тлееше, е опитът за вътрешен саботаж от определени групи в радиото. Става въпрос за няколко души, които по всякакъв начин се опитваха да попречат на реформите, които извършвах в БНР. Не само чрез разпространяване на невярна информация, което според мен е много недостойно, но и опити за въздействие върху членове на СЕМ.
За хубаво или лошо генералният директор на БНР е единственото материално отговорно лице, което носи отговорност, дори наказателна. Всеки може да има мнение, да коментира и анализира управленски решения, но отговорността я носи само генералният директор, който по много закони - не само ЗРТ , но и за публичните финанси, е основното лице, от което се търси отговорност за действие или бездействие. Целият този саботаж на моята управленска концепция аз започнах да разбирам някъде април-май месец. Когато разбрах, че се разпространява невярна информация, има опити за всяване на страх в организацията. Това много ме изненада, защото съм изключително отворен човек, доскоро имах по три часа отворени врати всяка сряда.
Опитите да бъда дискредитиран и навън да бъда представен в светлина, която ме представя като недиалогичен, авторитарен дори... не ми го побира съзнанието как са го измислили. Може би е имало хора, които са се поддавали на подобни инсинуации. Това ми подейства изключително отрезвяващо къде се намирам, струват ли си моите усилия, трябва ли да продължа да плащам тази цена, за да бъда ръководител.
Всеки един от колегите ми знае, че аз не бях директор на всяка цена.
Как изглежда този опит за дискредитиране?
- Първо чрез разпространение на невярна информация за структурната реформа. Че искам да намалявам заплати, че съм искал да съкращавам хора, че съм искал да премахна допълнителните материални стимули (ДМС), че искам да закривам програми и предавания. При срещата с музикантите се изненадах от първоначалния антагонизъм. Там разбрах за разпространение на дискредитираща невярна информация вътре в организацията и създаване на имидж на генералния директор извън организацията като човек, който губи почва под краката си, няма подкрепа и т.н.
Това отвори вратата за истинските нападки към радиото от определени кръгове, които нямат интерес БНР да бъде управлявано по начин, както аз управлявам - да бъда независим и да отстоявам определени принципи. Понякога се питам кое е накарало тези хора, които нямат управленски познания да си помислят, че може да въздействат върху генералния директор по толкова подмолен начин.
А какъв е третият фактор?
- Третият фактор, който не е по-маловажен от първите два, е липсата на секторна подкрепа от журналистите в България. Ужасно е човек да се чувства сам. Не казвам, че съм бил сам в радиото. И програма "Хоризонт", и част от регионалните директори, част от ръководния ми екип, винаги са стояли зад мен и винаги са ми давали тази форма на управленска подкрепа, от която има нужда всеки един ръководител.
Но една промяна не може да се случва, ако ти не усещаш, че това, което правиш, няма благодатна почва. И тоталната липса на подкрепа с изключение на една журналистическа организация - Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) застанаха няколко пъти зад мои позиции, наистина ме накара да се замисля докъде мога да докарам едва такава реформа.
Защото радиото не може да съществува във вакуум. БНР е остров на стабилността от момента, в който влязох. Хората са свободни, могат да творят. Но за да бъде устойчиво такова състояние, трябва целият сектор, не само аудиторията и публиката, трябва да разбират колко е важно да има такива медии в България.
БНР отново си върна онзи блясък, който имаше в годините преди навлизането на комерсиалните телевизии в България. Политици и държавни ръководители започнаха отново да приемат БНР като фактор. Самите медии започнаха да ползват съдържание, което ние създаваме много по-често, т.е. влиянието, което БНР има и продължава да има в българското общество, нараства.
Доколко обществените медии в България са независими?
- Начинът, по който управлявах аз, е независим. Аз постоянно трябваше да влизам в някакви конфликти. Знаете, управителният съвет към БНР е с политически обвързани хора. Преди време говорих за паяжината. Тя съществува и вътре в радиото. Да, определени членове на управителния съвет имат подобни връзки с групички в радиото и работят да бъда ако не саботиран, то възпиран, защото не отговарям на конкретните им интереси. Когато има подобна вътрешноорганизационна динамика, която работи да подкопае устоите на едно ръководство, много по-лесно атаките отвън стават успешни.
Цялоти интервю можете да проследите тук.
Източник: Дневник
Снимки: БулФото
