Емирство без обявен емир, но с действащи министри и с 12-членен съвет, в което публичното звучене на музика може да бъде забранено, но жените може и да работят, а законите тепърва ще се създадат. Това изречение обобщава привидния хаос, който светът наблюдава, докато талибаните се готвят да формализират втория си опит да прекроят Афганистан според разбиранията си, пише "Дневник".
Точната информация как ще изглежда т. нар. Ислямско емирство Афганистан (както формално се нарича и движението на талибаните) предстои и едва ли ще дойде преди пълното изтегляне на САЩ и съюзниците до 31 август. Какво обаче представлява емирството, как изглеждат определящите се така днес държави и как ще изглежда Афганистан според заявките, направени от талибаните?
Какво е Деобанди ислям – религиозната идеология на талибаните
"Емир" и "халиф"
Думата емирство по принцип описва владение на ръководителя, емир, чиято титла може да носи монархически (и да се превежда в някои случаи като "принц") или военен оттенък, който всъщност е бил водещият в началото на ислямския халифат; идва от корен, свързан със заповядване.Емирството ("имара") е различно от "халифат" понятие, тъй като халифът претендира за власт над целия мюсюлмански свят; емирът е абсолютен управник , в друг контекст - престолонаследник или член на династия. В златните години на възхода на ислямската държавност емирствата са по-скоро владения, подчинени на халифата.
Историята е изпъстрена с емирства, много от които първоначално припознаващи властта на първите ислямски халифати - от Северна Африка и Близкия изток до земите на територията на днешна Армения и Грузия; Сицилия между 9 и 11 в.; Крит за по-кратък период (когато е фактически независима мюсюлманска държава); Кордовският емират, който по-късно става халифат, като отхвърля легитимността на Абасидите, и още няколко на днешния Иберийски полуостров.
Останаха само три (признати) емирства
Днес редица радикални и терористични организации организации претендират да са "емирства" - носители на ислямска държавност на дадена територия, от Африка и Кавказ до Пакистан.
В съвременниия свят има само три международно признати (и много богати) емирства, на които Ислямска република Афганистан трудно би могла да прилича: Обединените арабски емирства, Кувейт и Катар. Това са държави с абсолютна или почти абсолютна власт на върховния управник и с ограничени граждански права (съгласно разбиранията в Европа и Северна Америка).
Те в различна степен се ръководят от шариата - правната система в исляма, базирана на Корана, суната и хадисите, приписвани на пророка Мохамед. Това е кодекс как трябва да живеят всички мюсюлмани, който може да обхваща всеки аспект от ежедневния живот. Има различни правни школи и различни категории наказания в зависимост дали престъплението е достатъчно сериозно, за да бъде оставено на съдията да прецени каква точно да е присъдата.В действителност правната система на повечето държави с мюсюлманско мнозинство е светска или от смесен тип, с елементи на шариата (видимо изключение са например повечето арабски монархии в Персийския залив). Обикновено семейното право е най-силно повлияно от него.
Кувейт е автокрация без политически партии. Парламентът се смята за институция със сравнително отворен (но само спрямо другите държави в Залива) характер и не напълно безвластна, а в политическата система могат да се чуват гласове като тези на гражданското общество или бизнеса. Емирът обаче остава с последната дума, с контрол върху правителството и съдебната власт, а най-силното оръжие срещу парламента е разпускането му, което е обичайна практика в последните десетилетия. Шариатът е в сила за семейното право, но страната няма шариатски съдилища, а светският отпечатък на френската правна система е силен.
Активисти често обвиняват държавите в Залива, че зад блясъка им се крият силно репресивни системи, някои даващи възможност за наказания, сходни или идентични с . Разликата е, че в Залива прибягването до най-суровите наказания става все по-рядко (Саудитска Арабия е екзекутирала 184-ма души през 2019 г., но едва 27 през 2020-а), макар далеч да не изчезва напълно. На снимката е Абу Даби, фактическата столица на Обединените арабски емирства.
Катарската система е далеч по-затворена. В тази абсолютна монархия емирът има власт над всички органи, а т. нар. консултативно събрание (подобие на законодателна власт с правото да одобрява закони) в момента се назначава от него. И тук политическите партии са забранени. За пръв път обаче предстои през октомври да бъдат избрани две трети от 45-те членове на Консултативното събрание.
Шариатът е по-застъпен и в наказателното, а не само в семейното право, и са допустими смъртни наказания (но по принцип не се използват). Убийството с камъни е част от правната система и е допустимо при престъпления като хомосексуалност или прелюбодейство, но не само не се използва, а през годините има и дебат дали мястото му в действителност е в ислямското право.
В ОАЕ системата е по-сложна заради федеративния характер на държавата от седем емирства, всяко от които има множество правомощия. На практика длъжностите президент и премиер се поделят съответно междуу емирите на Абу Дали и Дубай. Парламентът е наполовина избран от властта в съответните емирства.
Правната система е смесена, като шариатът преобладава в семейното и в части от наказателното право; подсъдните деяния включват дори публичните целувки (причината те да не се виждат дори в сцени в набиращата сили киноиндустрия на ОАЕ). Убиването с камъни е разрешено и такива присъди са били произнасяни; за крадците съществува заплахата за ампутация на ръце, практикувана в първата държава на талибаните (но по-често срещани от тези наказания са ударите с камшик).
"Командир на вярващите"
Нито една от тези държави обаче не претендира за особената в ислямската история титла, от която "емир е само част. Става въпрос за "амиир ал му'минийн", или "командир на вярващите".
Смята се, че тази титла, носена от втория "праведен халиф" (първият управник на мюсюлмански халифат след смъртта на пророка Мохамед) Умар, се използва като част от процеса на мащабна централизация във владенията на Праведните халифи (първите четирима след смъртта на пророка). В първите десетилетия всеки управляващ ислямски халифат носи тази титла (още преди да бъде официализирана "халиф" - или "наследник"/"наместник" на пророка).
Използва се със завоевателна цел от редица държави, включително Османската империя, както и от владетели на територията на днешен Афганистан. Днес "командир на вярващите" обаче се използва само от четирима души в света и не предполага, че използващият я претендира за власт над целия мюсюлмански свят. Единият е кралят на Мароко; другият - монарх в на практика интегриран в Нигерия султанат; третият - лидерът на "Ислямска държава".
Четвъртият е лидерът на талибаните.
Емирство без претенции
Предстои да се уточнят детайлите за политическата система на Ислямско емирство Афганистан. При предишното управление на талибаните властите изготвяха конституция, която държавният глава щеше да получи титлата "ръководител на вярващите" и да се избира от т. нар. ислямски съвет, а на свой ред да назначава правителството и съдебната власт (но и съвета). С тази титла обаче той нямаше претенции за лидерство в целия мюсюлмански свят - за разлика от "Ислямска държава" 15 години по-късно.
На практика структурата на управление в първите години по-скоро напомняше за пущунските племенни съвети (по-късно започна да взема надмощие самият лидер на талибаните, влизащ в конфликт със съветите), а шариатът се интерпретираше стриктно съгласно изкривена версия на деобандисткия клон на ханафитската школа - без алкохол, без работа и образование за жените, без телевизия, филми, музика и изкуство, спорт, нерелигиозни празници. Молитвата бе задължителна, ръцете или краката на крадците се режеха. Рационализирането на политическата система отстъпи място на брутални наказания и абсурдни забрани - от сателитните чинии до червилото и поздравителните картички.
Какво ще е различно този път
Бъдещата власт вероятно ще е различна. Очаква се тя отново няма да има претенции да е господар на мюсюлманския свят- а това е символично важно, ако талибаните искат да се отърсят от клеймото "подпомагащи тероризма". Друга вероятна прилика: ще има регулации на публичното пространство, например с нова забрана да звучи музика, но поне това ограничение няма да се разпростира върху частния живот.
За момента има няколко публично споделени идеи от бъдещата власт - тя ще се управлява от върховен съвет, чийто ръководител ще бъде сходен с премиера или президента, но ръководителят на талибаните ще има последната дума по всички важни въпроси.
Появиха се и предположения, че може да има сходство с иранския модел, където президентът има известни правомощия, а неизборният Съвет на пазителите на конституцията и върховният водач са над него. В Иран обаче има парламент и политически и партиен живот, които могат да демонстрират известен плурализъм, а изборите са нужни за легитимност (ако очакваният резултат не съответства на исканото от властта, той може да бъде насочен).Според говорители на талибаните правната система на новата версия на Ислямско емирство Афганистан ще се изясни от съвет ислямски учени, но за правителството водещ ще е шариатът; демокрацията "няма основа" в Афганистан.
Същевременно всички коментари на талибаните по най-болезнената за Запада тема - правата на жените - са двусмислени до момента. Те ще могат да работят и учат "съгласно шариата" и ще бъдат "щастливи" от това. Към момента те не могат да работят, но на теория това е заради нуждата да се изработват "процедури" как талибаните да се държат с жени или заради "безопасността" им. Правата им ще бъдат регламентирани - както всичко друго - в "закони", които при първите коментари на талибаните след падането на Кабул още предстоеше да бъдат изработени.
Талибаните твърдят, че този път няма да налагат на жените да носят бурки, но ще ги убедят да покриват колкото може повече от себе си.
"Ще е шариат и това е"
Талибаните потвърдиха, че държавата им ще се води от шариата. Той бе заложен и в Ислямска република Афганистан, но с уговорката, че имаше опит за съчетаване на ислямски принципи с реда на либералния свят - нещо, което талибаните отхвърляха. Със сигурност акцент в работата им ще е желанието да създадат усещане за ред и законност, дори да е на цената на съществуващи права (както показва опитът в контролирани от тях селски райони).
Как и дали изобщо ще се прилагат старите практики, публичните екзекуции и изваждането на жените от публичния живот в новата среда, предстои да се разбере. Талибаните твърдят, че няма да налагат носенето на бурка и никаб, макар че в по-малки населени места това вече е факт според очевидци. Известно е и че вероятно ще има религиозна полиция, но правомощията ѝ предстои да се уточняват.
Според Х. А. Хелиър от Центъра за ислямски изследвания към Кеймбриджкия университет може да мине известно време, преди да се изяснят двусмислиците в посланията на талибаните. Ситуацията днес е "напълно нова" и талибаните ще трябва да се сблъскат със съвсем различен отпреди 20 г. Афганистан, с други роли на жените и други групи в публичния живот и вероятно - дори с различия в мненията.
"Няма да обсъждаме какъв тип политическа система трябва да прилагаме в Афганистан, защото е ясно. Шариат и това е."
Уахидулла Хашими,
командир на талибаните
Ако "теоретичната интерпретация на шариата ще остане в основни линии същата като през 90-те години", обстоятелствата в момента са са много различни, казва за "Ал Джазира" независимият афганистански изследовател Ахмед-Уалид Какар. "Макар да е малко вероятна напълно демократичната система, е възможно някои черти на предишния режим да останат, стига да се съобразяват с общия дух на новата, одобрена от талибаните "ислямска система." Може дори да се търси по-голяма степен на умереност, за да не се стигне до международна изолация.
Пример за трудността за талибаните да направят прехода към новата реалност в Афганистан бе интервюто на говорителя на талибаните Забихулла Муджахид за "Ню Йорк таймс" (първо за западна медия след падането на Кабул), в което каза, че музиката ще е публично забранена. "Искаме да изградим бъдещето и да забравим какво е станало в миналото," обясни. Според него притесненията, че ще се покриват лицата на жени и ще трябва задължително да ги придружават мъже навън, били неоснователни; придружаването се отнасяло само за пътувания, дълги над три дни.
Източник: "Дневник"
