Не е ясно дали България проваля Кьовеши, или Кьовеши проваля България. За нея се говореше като за безстрашния борец срещу корупцията. Но преди, коментира Mediapool.
Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура се побългариха
През април тази година офисът на Европейската прокуратура в България се похвали, че скоро ще приключи дело срещу овцевъд, чието име не бе споменато. Човекът щял да бъде глобен с 5 хил. лв. Животновъдът се е опитал да вземе европейска субсидия с измама, но българската администрация го хванала и не успял да вземе парите. Справка на Mediapool показва, че овцевъдът все още не е глобен. Тази история е показателна за имиджа, който гради Европейската прокуратура в България.
Преди три години тази институция пося големи надежди в България, най-вече заради славата на румънката Лаура Кьовеши, която бе избрана за първия европейски главен прокурор. За нея се говореше като за безстрашния борец срещу корупцията в съседна Румъния – успяла да вкара в затвора премиер, министри, кметове и стотици корумпирани държавни служители.
През 2024 г. аурата на Кьовеши в България започва да потъмнява. А част от обществото - да разбира, че и тази институция не е панацея за хроничния проблем с корупцията по високите етажи на властта. Изглежда, че политическата класа също не смята Европейската прокуратура за някакъв фактор.
Задълбочено проучване на Mediapool за работата на европрокуратурата в най-бедната страна в ЕС показва пълната липса на резултати. Бавното водене на разследванията и редица други проблеми, които са характерни за българските разследващи органи.
Три години – три глоби
За изминалите три години офисът на Европейската прокуратура в България отчита точно три дела, приключили с осъдителна присъди. Осъдени са четирима души. Най-голямото успешно дело за хората на Кьовеши в България е приключило с 6-месечната условна присъда срещу бившия служител на Държавен фонд "Земеделие" Траян Делиагов, уличен за подкуп от 5000 лв.
Останалите три дела много приличат на случая с овцевъда. Хората опитали да вземат пари от ЕС, ама не успели. Делата са приключили със споразумения и глоби.
В скоро време българското общество не може да очаква някакви гръмки присъди по дела на Европейската прокуратура. Справка показва, че в Софийския градски съд са внесени общо шест дела, които също не могат да се класифицират като голям обществен интерес. Става дума за използване на неверни данни за получаване на пари от ЕС. Корупционни дела в съдебна фаза няма.
На трупчета
На трупчета от години отлежават големите дела за градския транспорт във Варна, Стара Загора, Враца и Монтана. Те засягат проекти за стотици милиони евро от фондовете на ЕС. Папките по тези дела бяха предадени от българската прокуратура на Кьовеши преди повече от две години и все още няма информация за тях.
През 2023 година Европрокуратурата за кратко успя да нажежи градуса на напрежението. Миналият август бяха арестувани двама души. Като бе обявено, че се разследва железопътен проект за 620 млн. лева. Преди това започна разследване за най-големия автомобилен тунел в България – "Железница". Преди година и половина европрокуратурата разследва измами с парникови квоти в ТЕЦ-ове, свързвани с Ковачки.
Бързо след това за тези дела спря да се говори. А обществото няма как да получи информация за тяхното развитие, защото Европейската прокуратура се оказва много по-непрозрачна институция от българската.
Пълна непрозрачност
Всички опити да се получи актуална информация за статуса на някои от най-старите дела от офиса на Европейската прокуратура в Люксембург са неуспешни. Всяко настояване за актуална статистика по разследванията се препраща към годишния доклад на институцията, който се публикува през март.
Въпросът за това какво се случва с отлежаващите от години дела за градския транспорт на четири големи български града (Варна, Стара Загора, Враца, Монтана) бе отклонен с аргумента, че даването на всякаква информация би могло да застраши разследването. Въпреки че разумният срок за тези разследвания отдавна е изтекъл.
На този фон Европейската комисия и Съветът на Европа от години настояват българската прокуратура да се превърне в много по-отчетна институция. Отчитайки огромните ѝ недъзи, българската прокуратура се оказва много по-прозрачна институция с развита система за връзки с обществеността от Европейската прокуратура.
Некомпетентност?
Липсата на обществено значими съдебни процеси по дела на Еврпейската прокуратура не дава възможност за преценка на качеството на работата в институцията. Има обаче една показателна статистика, която хвърля светлина върху този въпрос. Според доклада на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС)над 85% от всички искания на европрокурорите за подслушване са били отхвърлени през миналата година.
Бюрото дори препоръчва на шефовете на Европейската прокуратура в Люксембург да обърнат внимание на този проблем. По неофициална информация от началото на 2023 година досега европрокурорите са внесли около 50 искания за подслушване и проследяване на заподозрени. Близо 40 са отхвърлени.
Най-честият аргумент на съда е, че се иска прилагането на специални разузнавателни средства по дела, където това би било незаконно. Има множество случаи, в които съдът е отхвърлял исканията за продължаване на подслушването, защото европейски делегиран прокурор не е обяснил защо това е нужно.
снимка: iStock
Огромни заплати
Европейската прокуратура в България много скоро ще се нуждае от резултати, които да започнат да оправдават смисъла от нейното съществуване. Европейските делегирани прокурори са с много по-ниска натовареност от техните колеги в Софийската градска прокуратура. Но за сметка на това вземат много по-високи заплати – около 10 500 лв. месечно. Това е близо 4000 лева повече от заплатата в Софийската градска прокуратура. Годишният доклад на институцията показва, че 10 прокурори и техните 20 помощници разследват общо 203 дела. Едва шест от тях са внесени в съда.
По неофициална информация в институцията продължава да има комуникационни проблеми между централата и прокурорите по места. Обвинителните актове се внасят в съда след дълга съгласувателна процедура. И задължителна санкция от колегията в Люксембург. Поне на хартия, българските прокурори имат значително повече законови възможности да действат самостоятелно.
Българският офис не е най-зле
Данните от общия доклад на Европейската прокуратура показват, че българският офис на институцията дори не е най-зле в сравнение с другите. В седем държави европейските делегирани прокурори не са успели да приключат нито едно дело - Австрия, Кипър, Финландия. Франция, Люксембург, Малта и Нидерландия Данните на България много приличат на тези в Белгия, Словения, Словакия и Чехия.
Има обаче и отличници. Разполагайки със 17 прокурори, офисът на Европейската прокуратура в Италия е успял да постигне зашеметяващите 79 присъди с 256 осъдени само за три години. Разследват се дела с материален интерес от над 7.3 милиарда евро.
На второ място по брой осъдени е Гърция (36), трета е Румъния (29). Всичко това показва, че системата може и да работи. Стига местната среда да го позволява.
Вината не е в нас
"Имаме много сложни разследвания", казва представителят на България в Европейската прокуратура в Люксембург Теодора Георгиева. Тя излага редица причини защо разследването по някои дела се води бавно. "Случва се честа смяна на разследващите в МВР. Това не е по наша вина, но затруднява нашата работа и ни забавя. Някои важни дела се дават на хора, които след това излизат в пенсия. После се разпределят на нови хора и разследването реално започва отначало. Има чисто човешки фактор, който не зависи от нас", казва тя.
Преди година Лаура Кьовеши обяви, че МВР е саботирало разследване за 70 млн. евро в България. Сега Теодора Георгиева гарантира, че до края на годината българският офис на Европейската прокуратура ще внесе 3 или 4 дела от значим обществен интерес в съда. Тя не пожела да каже за кои разследвания става дума: "Знам, че до края на година ще видите хубави и интересни дела в съда".
"Има нужда от малко повече време, за да се видят някакви резултати, които ще бъдат в унисон с очакванията на обществото към Европейската прокуратура", казва Георгиева и пледира за търпение.
Проблеми с полицията
В отговор на въпрос дали Европейската прокуратура в България има проблеми с полицията, Георгиева признава, че това е така. "Не мога да ви кажа дали е корупцията, но мога да ви кажа, че се наблюдава неритмично разследване. Смяна на разследващите полицаи. Възлагане на дела с голям обществен интерес на разследващи, които след три месеца, буквално, излизат в пенсия. Това означава, че подобни дела трябва да се преразпределят и разследването започва отначало", обяснява прокурор Георгиева.
Тя възлага големи надежди, че след ремонта на сградата на Европейската прокуратура в София, полицаите ще работят по-добре по делата, защото ще бъдат на едно място с прокурорите. "Но това зависи от ремонта на сградата. Има доста неща, които предстои да се случат", казва европейският прокурор.
Някой да е изненадан?
"Очевидни проблеми при работата на офиса на Европейската прокуратура в България трудно могат да се идентифицират, защото тя не е особено прозрачна", коментира пред Mediapool Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, който напусна прокуратурата след назначаването на Иван Гешев за неин началник. "Беше очаквано, че няма как Европейската прокуратура да доведе до нещо значимо в борбата с властовата корупция в България", казва той.
Янкулов напомня, че офисът на Европейската прокуратура в България не е "някаква наднационална институция, която да стои над местни органи". Правилата, по които тя функционира са националните. Кадрите се избират от Прокурорската колегия на българския Висш съдебен съвет.
"Хората, които се пращат да работят в Европейската прокуратура, ги избира Прокурорската колегия. Всички дефицити, които са идентифицирани многократно за работата на кадровия орган в българската система, се виждат и тук. Няма как да има някакво островче", казва анализаторът.
Той допълва, че европейските прокурори разследват престъпления по българските правила на наказателния процес, заедно с български разследващи органи се водят разследвания. "Всички дефицити, които имаме тук, те също се проявяват", коментира Янкулов. Според него другият проблем е, че Европейската прокуратура е една доста сложна структура, която тепърва прохожда.
"За себе си никога не съм имал съмнение, че в България, особено през първите години от дейността на Европейската прокуратура ще бъде точно така. Никога не е имало основание да се смята, че тя ще донесе някакъв особено свеж полъх в борбата с корупцията по високите етажи на властта. В крайна сметка български прокурори работят в Европейската прокуратура по българските правила", коментира експертът.
