Жена, която ще наречем Мария, споделя, „Аз съм с биполярно афективно разстройство. Завършила съм Технически университет - техника и технология на текстил и облекло, преди това Техникум по облекло, текстилен дизайн. И това ми е любимото. Най-любимото ми е да създам нов продукт, който да се харесва“.
Когато е бременна с третото си дете, Мария получава диагнозата, но за да се грижи за семейството си, тя има нужда от работа. Много работодатели обаче не желаят да я наемат.
„По принцип се предлага 8-часова работа, но хората с такива диагнози не могат да работят на 8 часа. Издържат известно време и след това се влошават. И за да ги наеме работодател, те трябва да скрият диагнозата си, за да може да ги вземат. Аз така съм работила 10 години, като съм си крила диагнозата, но когато работодател не знае, че ти имаш проблем, той не се и съобразява с него. Той има всички изисквания като на здрав човек, което пак е разболяващото“, коментира Мария.
По този начин се ражда идута за арт работилница за хора с подобни проблеми.
Ралица, която е трудов наставник, допълва, „Достъп до желана работа има ключова роля във възстановяването. Всъщност 75% от хората с психична болест се срещат с болестта преди 24-годишна възраст. Липсата на информация и неразбирането на това какво представлява психичната болест е основно предизвикателство пред хората с психично-здравни трудности в процеса на търсене, намиране и задържане на работно място“.
Общо в ателието работят 8 души, 5 са със шизофрения.
Соня Вутова, която е координатор, допълва, „Всички сме щастливи, когато имам възможност да отидем на работа, да свършим нещо полезно да се запознаем с някой“.
За изработката на несесер тя споделя, „Ако го шия аз, ще стане готов за няколко дни, ако го шият колегите от „Творилница“, те ще го изработят за няколко часа. Това е един от най-сложните ни продукти, но те са бързи“, посочва Соня.
Хората от ателието се интересуват от възможност за работа и не търсят съжаление.
„За съжаление няма допълнителни доходи, няма държавна подкрепа. Като бизнес действаме. Две години работихме на загуба. Получаваме понякога малки дарения. Парични, два или три пъти сме получавали, но не са големи. И благодарение на това, че участваме на такива благотворителни базари, където не плащаме наеми“, казва Мария.
Адвокат по трудово право, Николай Стоянов, коментира, „Това, което съм чувал от мои клиенти в последните 20 години като работа в държавна институция е, че много от работниците, които страдат от такива психични заболявания, крият това ТЕЛК решение или това решение на съответната медицинска експертиза. Именно защото това възпрепятства започването на работата при работодателите. Това прикриване на този проблем пък означава, че работодателят няма да може да осигури на работника или служителя безопасни условия, които полагат предписанията на здравните органи“.
От Министерството на труда и социалната политика заявяват, че има 147 социални предприятия, вписани в цялата страна. В тях с трудов договор работят само 383 души с трайни увреждания, а според Кодекса на труда служителите с психични заболявания имат особена закрила при уволнение.
„Ако назначат лице и в последствие, то има закрила и когато искат да направят съкращаване на щата, то работодателят трябва да се съобрази с тази закрила. Дори при един обективно направен подбор това лице да е на едно от местата, които се закриват, те не могат да му прекратят договора без изрично разрешение на Инспекцията по труда“, допълва Стоянов.
Липсата на подкрепа от държавата е очевидна. В последните месеци случаите с атаки от хора с психично заболяване зачестиха, а за някои от тези хора, приключиха трагично. Институционалната безотговорност и липсата на варианти и места за лечение носят допълнителни негативи за тези хора. Те няма просто да изчезнат, ако ги игнорираме достатъчно дълго, а неконтролираните изблици на агресия от тяхна страна ще продължат да им печелят отрицателно обществено внимание и порицание.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!