Имотният бум продължава: рекордно строителство, растящи цени и предупреждения за презастрояване

Имотният пазар в България продължава да се движи с пълна скорост, като търсенето на жилища остава високо, а цените – въпреки очакванията за охлаждане – продължават да растат. Данните на НСИ за третото тримесечие на 2025 г. показват, че строителството също бележи рекордни нива. В страната вече има около 4.4 милиона жилища, а новите проекти следват един след друг.

Само за периода юли–септември в експлоатация са въведени 1392 нови сгради с общо 6478 жилища. Паралелно с това са издадени разрешителни за строеж на още 2292 сгради с 13 541 планирани жилища. Това представлява скок от 46.9% спрямо година по-рано, което по принцип би трябвало да оказва натиск за успокояване на цените – но на практика пазарът продължава да се държи „жилаво“.

Най-интензивно строителство отново се наблюдава в големите градове. София (столица), без район Панчарево, отказал да предостави данни, е лидер с 233 въведени в експлоатация сгради и 2081 жилища. Пловдив е втори с 206 сгради и 846 нови жилища, следван от Софийска област със 141 сгради и 175 жилища. На другия полюс са региони като Силистра, Враца и Монтана, където през тримесечието са завършени едва по няколко къщи.

Данните показват, че 75.4% от новите обекти са еднофамилни къщи, а кооперациите представляват 16.4%. Най-масово се строят двустайни и тристайни апартаменти, които заемат три четвърти от всички готови жилища. Едва 3% от новите имоти са с шест и повече стаи.

Средната площ на ново жилище в страната е 69.9 кв.м, но разликите по региони са огромни. В София средната площ достига впечатляващите 139.9 кв.м, докато в Смолян и Търговище тя не достига 60 кв.м. Интересно е, че Силистра – въпреки малкия брой нови имоти – отчита средна площ от 121.7 кв.м, тъй като всички завършени сгради са еднофамилни къщи.

Паралелно с това през третото тримесечие са започнати 1797 нови жилищни сгради с общо 6443 жилища, което е ръст от 15.7% на годишна база. Това означава, че строителната инерция не само не отслабва, а дори се ускорява.

Големите мащаби на строителство дават надежда на купувачите, че цените може да се стабилизират. Но в градове като София ефектът е двупосочен. Новото строителство, особено когато е с висока плътност и ограничено пространство за инфраструктура, превръща кварталите в трудни за придвижване зони. Проблемите с паркирането, задръстванията и липсата на достатъчно зелени пространства се задълбочават, докато дебатът за разширяване и поскъпване на „синя“ и „зелена“ зона често пренебрегва основната причина – масовото презастрояване и нарастващата гъстота на населението.