Общинската многопрофилна болница „Свети Мина“ в Пловдив отново е изправена пред сериозни финансови затруднения. От началото на годината лечебното заведение е натрупало нови задължения в размер на около 300 хиляди евро, а ръководството търси спешно решение с искане за безлихвен заем, който предстои да бъде разгледан от Общинския съвет.
Първата градска болница на Пловдив, създадена в началото на XIX век, от години се опитва да излезе от порочния кръг на задлъжнялостта. Финансовите проблеми се отразяват както на доставчиците, така и на медицинския персонал. В момента 30% от възнагражденията за юли все още не са изплатени.
„Персоналът е 99 човека към днешна дата. Дължим 45 000 евро на персонала от тези 30%. Това е дължима сума, която се изплаща в рамките на един месец“, обяснява управителят на МБАЛ „Свети Мина“ д-р Красимир Вальов.
Той ръководи лечебното заведение от близо 10 месеца. По думите му сериозен удар върху финансовото състояние на болницата е нанесла кибератака, след която комуникацията със здравната каса е била затруднена.
„Един месец се наложи всичко да се пише на ръка, след това да се прехвърля под постоянен контрол на РЗОК – град Пловдив. Може би оттам станаха тези резки спадове на заработката на болницата по пътя на Касата, който финансов дефицит не можахме да възстановим и до момента“, посочва Вальов за БНТ.
Около 96% от дейността на лечебното заведение е свързана с Националната здравноосигурителна каса. Именно от приходите по клинични пътеки болницата трябва да покрива основната част от разходите си, включително възнагражденията на персонала.
Оттеглиха жалбата пред ВАС за обществената поръчка за Националната детска болница
Според ръководството именно недостатъчната дейност е в основата на порочния кръг, в който се намира лечебното заведение. По-малко пациенти означава по-ниски приходи, което води до затруднения с възнагражденията и отлив на медицински специалисти. Това от своя страна допълнително свива дейността.
„От това отделно намаля дейността, отделно бягат добрите специалисти в другите, най-често частни лечебни заведения, и това свива нашата дейност“, казва Вальов.
По думите му през последните два месеца има признаци на подобрение.
„Екипът, който е останал тука, трябва да ви кажа с голямо задоволство, че с достатъчно отговорност гледа на поставените задачи за дейност и последните два месеца – август, сега и септември, върви добре“, посочва управителят.
За да ограничи натрупването на загуби, болницата вече предприема преструктуриране. Закриват се губещи звена, а усилията се насочват към направленията с по-голяма натовареност и възможност за развитие. Сред тях е отделението по кардиология.
„То е пример за това как трябва да изглежда едно отделение в нашата общинска болница „Свети Мина“. Благодарение на д-р Шишков, който е началник на отделението, това кардиологично отделение е едно от най-добре работещите ни такива в болницата“, коментира директорът на дирекция „Здравеопазване“ в Община Пловдив Лилия Недева.
Една от целите е да се увеличи използваемостта на болничните легла. Според Красимир Вальов досега тя е била около 30%.
„Критичната цифра, която трябва да достигнем, за да се самофинансираме по НЗОК, е около 300 000 евро месечно, което е съвсем постижимо“, посочва той.
Въпреки финансовите трудности болницата продължава да обслужва пациенти от Пловдив и региона. Сред тях е Севина Чеширкова, която се лекува в кардиологичното отделение.
„Професионализмът на д-р Шишков и на целия екип, на цялата клиника и вниманието ти дават някакви сили да продължиш напред. И определено вече се чувствам по-добре и с надеждата, че съвсем добре ще се почувствам накрая“, разказва пациентката.
Проблемите на „Свети Мина“ обаче не са изолирани. В Пловдив има голям брой частни лечебни заведения, които работят при различни условия от общинските болници.
„Частните болници имат една доста добра преднина спрямо общинските – не извършват спешност, нашите болници работят 24/7. Съответно общинските болници мога да кажа, че те са недофинансирани“, посочва Лилия Недева.
Според общината една от възможностите за трайно решение е промяна в начина, по който се финансират възнагражденията на медицинските специалисти в общинските лечебни заведения.
„Министерството на здравеопазването и държавата имат лостовете, с които да направят така, че заплатите – поне заплатите на медицинските специалисти – да се поемат на държавно ниво“, казва Недева.
По думите ѝ това би оставило на болниците повече средства за инвестиции в медицинска апаратура, ремонти и развитие на кадровия потенциал.
Междувременно общината планира да използва и свободни имоти на лечебното заведение за други обществени нужди. Сред проектите е бившето акушеро-гинекологично отделение на ул. „Весела“ да бъде превърнато в дом за хора с деменция.
„Тези старчески домове за хората с деменция са пълни, имат чакаща листа, така че ние виждаме там ниша, в която можем да използваме празната сграда вече за такъв тип заведение, което отново има социална функция“, обяснява Недева.
През миналата есен „Свети Мина“ получи одобрение за инвестиционен кредит до 4 млн. лв. за модернизация, но този заем все още не е използван. Сега пред лечебното заведение стои друг, по-непосредствен проблем – да покрие текущите си задължения и да осигури средства за заплати и работа на отделенията.
Ръководството отчита подобрение в резултатите през последните месеци, но за да се постигне устойчива самоиздръжка, е необходимо болницата да увеличи дейността си и да стабилизира приходите.
На този фон здравни експерти предупреждават, че увеличението на цените на част от нископлатените клинични пътеки с 10% в новия рамков договор може да се окаже недостатъчно за общинските лечебни заведения.
За „Свети Мина“ следващите месеци ще бъдат решаващи – дали болницата ще успее да прекъсне цикъла на натрупване на дългове и ново финансиране или отново ще се наложи да търси заем, за да продължи да работи и да запази медицинските специалисти, от които зависи лечението на пациентите.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!