Пътните проекти на АПИ буксуват въпреки финансирането за милиарди

През последните седем години Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се утвърди като основен разпределител на милиарди левове за пътно строителство и ремонти, но без видимо подобрение на пътната мрежа. По официални данни на самата агенция едва малко над една трета от пътищата в страната са в добро състояние, като тенденцията е към влошаване, въпреки непрекъснатите инвестиции, пише Mediapool.

Ще строим историческите си "магистрали" още поне 30 години

През 2025 г. в експлоатация бяха пуснати едва около 30 км нови магистрали, а основната дейност на АПИ се свеждаше до текущи ремонти по дългосрочните договори за поддържане. Паралелно с това агенцията подписа договори за близо 2 млрд. евро по европейски програми, но безвъзмездното финансиране по тях е едва около 660 млн. евро. Това е видимата страна на работата ѝ, докато невидимата остават обществените поръчки, при които все по-често до финал достига само един кандидат.

АПИ системно не оповестява избраните изпълнители, а конкуренцията по търговете – включително тези с европейско финансиране – е минимална, въпреки поетите ангажименти пред Европейската комисия за ограничаване на процедурите с един участник. Това доведе до рекордни цени и сериозни съмнения за корупция, които обаче засега не са довели до реални съдебни последици. Делата за източване на средства от големи инфраструктурни проекти, включително магистрала „Хемус“, остават без развитие.

В същото време ръководството на АПИ си разпредели над 2.2 млн. лв. бонуси за 15 месеца, докато проверките на прокуратурата и регионалното министерство не доведоха до публично обявени резултати. Строителството на магистрала „Хемус“ продължава бавно и по компрометираната инхаус схема, като обещаните срокове отдавна са пропуснати. За разлика от нея, магистрала „Европа“ между София и Калотина беше завършена с европейско финансиране и при значително по-висока степен на прозрачност.

Фондът за безопасно движение трупа милиони от глоби, които не инвестира в нищо

Сериозни проблеми има и по магистралата „Русе – Велико Търново“, чийто напредък е минимален, а забавянията поставят под риск усвояването на значителна част от средствата по програма „Транспортна свързаност“. Европейската комисия вече предупреди за висок риск при ключови инфраструктурни проекти и настоя България да подготви резервни варианти.

По програма „Регионално развитие“ повечето големи търгове за пътни ремонти са блокирани с месеци – офертите са подадени, но процедурите не се движат. Единствената финализирана поръчка отново е с един допуснат кандидат, което подчертава системния проблем с липсата на реална конкуренция.

В резултат на административни забавяния, липса на прозрачност и хронична немощ при управлението на процедурите, пътното строителство остава в застой, докато състоянието на пътищата се влошава, а общественото доверие към АПИ продължава да ерозира.