Милиони са раздадени като бонуси на ръководния елит на държавната администрация през 2024 г.

Съпредседателят на „Да, България“ и депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) Ивайло Мирчев разкри част от допълнителните възнаграждения за милиони левове, изплатени през 2024 г. на ръководния елит в държавната администрация. В публикация в социалните мрежи той посочва, че става дума за рекордни бонуси, раздадени на висши чиновници „без ясни критерии, без контрол и без отчетност“, на фона на инфлация, несигурност и лошо качество на публичните услуги за гражданите.

"За добре свършената работа" - в АПИ са си раздали близо 4,7 млн. лв. бонуси за половин година (видео)

По думите на Мирчев системата за допълнително стимулиране в администрацията е хаотична, без единен принцип, с огромни разлики между структурите и непропорционално високи бонуси на върха. Той подчертава, че за първи път тези данни се показват в толкова ясен, пълен и структуриран вид. Вместо да се реформира към по-ефективна и прозрачна структура, според него държавната администрация продължава да се раздува, а разходите ѝ растат „без спирачки“. Мирчев припомня, че „Да, България“ от години настоява за дълбоки реформи, но „властта предпочита да запазва комфорта на висшите чиновници – за сметка на всички останали“.

В публикуваната информация се дават конкретни примери за солидни бонуси, изплатени през миналата година на ръководители и висши служители в ключови институции. Сред тях:

• Председателят на Сметната палата – общо 113 257 лв. допълнителни възнаграждения;
• Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 56 000 лв.;
• Членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – по 50 991 лв., като общата сума за състава достига близо 900 000 лв.;
• Член на Комисията за финансов надзор – 40 534 лв.;
• Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции – 37 400 лв.;
• Главният секретар на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 32 520 лв.;
• Изпълнителният директор на Националната служба за съвети в земеделието – 31 392 лв., а главният секретар там – 30 543 лв.;
• Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията – 31 043,10 лв.;
• Главният директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – около 27 000 лв.;
• Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти – 24 100 лв.;
• Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – 22 875 лв.;
• Ръководна длъжност в Изпълнителна агенция по лекарствата – 22 859 лв.;
• Директорите на РЗИ – Пазарджик, Силистра и Търговище – съответно 21 456 лв., 20 132 лв. и 20 132 лв.

💬 Данните поставят отново на дневен ред въпроса за прозрачността и справедливостта в държавната администрация. На фона на високи цени, ниско доверие в институциите и усещане за липса на реформи, информацията за рекордни бонуси за ръководния елит логично поражда обществено напрежение. Големият проблем не е само в абсолютните суми, а в липсата на ясни критерии, публичен контрол и обвързване на бонусите с реални резултати. Ако държавата иска да задържи компетентни кадри, допълнителното стимулиране е нормално, но когато обществото не разбира за какво точно плаща, всяка премия се превръща в символ на привилегия, а не на професионализъм.