Повече дентални дейности за пълнолетни договориха НЗОК и Българският зъболекарски съюз (видео)

Националната здравноосигурителна каса и Българският зъболекарски съюз подписаха Националния рамков договор за денталните дейности за периода 2026–2028 г. Документът предвижда разширяване на пакета за здравноосигурените над 18 години, промени в правилата за отчитане на извършената работа и увеличение на средствата, които НЗОК заплаща за определени прегледи.

Една от основните промени влиза в сила от 1 ноември 2026 г. и дава право на пълнолетните здравноосигурени на четвърта дентална дейност. Досега пакетът за първична извънболнична дентална помощ включваше обстоен преглед и три дейности, които можеха да бъдат различна комбинация от обтурация с химичен композит и екстракция на постоянен зъб. С новия договор към тях се добавя още една дейност.

Така броят на дейностите в пакетите за деца и възрастни се изравнява, подчерта председателят на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов.

До 10% повече за болничните дейности и край на електронната рецептурна книжка (видео)

На практика четвъртата дейност може да означава още една пломба или още едно вадене на зъб, пише NOVA. На въпрос дали именно това е ефектът за пациента, Миланов отговори: „Точно така“. Той обаче уточни, че пациентът не избира сам какво лечение да му бъде извършено. То се определя от лекаря по дентална медицина след обстоен преглед и според конкретното състояние на зъбите.

По думите на Миланов допълнителната дейност създава още една възможност за навременно лечение и профилактика. Като пример той посочи кариеса, който в началния си стадий засяга емайла, но при липса на своевременно лечение може да доведе до по-сериозни последствия. Допълнителната дейност позволява проблемът да бъде лекуван по-рано, без да се променя размерът на здравноосигурителната вноска.

Промени са предвидени и в правилата за отчитане на работата на лекарите по дентална медицина. При изпълнителите на хирургична дентална помощ се въвежда ограничение, според което ще могат да отчитат извършени дейности за не повече от осем часа среднодневно при петдневна работна седмица, изчислено за календарен месец. Правилото ще важи независимо от броя на договорите, по които работят като изпълнители или наети лица.

При детската дентална помощ максималното време за отчитане се увеличава от шест на осем часа среднодневно при петдневна работна седмица. Целта е да се подобри достъпът на децата до специализирана дентална помощ.

Увеличава се и времето, предвидено за извършването на отделните дентални дейности. Промяната е насочена към осигуряване на повече време за работа с пациента и подобряване на качеството на лечението.

С 5,24 евро се увеличава сумата, която НЗОК заплаща за обстойните прегледи със снемане на орален статус в първичната и специализираната детска дентална помощ, както и за специализираните обстойни прегледи в хирургичната дентална помощ. За здравноосигурените пациенти тези прегледи остават безплатни.

Здравният министър Катя Ивкова благодари на екипите на НЗОК и Българския зъболекарски съюз за проведените преговори и постигнатото съгласие по окончателния документ. Тя посочи, че договорът е съобразен с определената бюджетна рамка.

От НЗОК определиха споразумението като резултат от коректен диалог с Българския зъболекарски съюз и изразиха надежда сътрудничеството да продължи и при следващите преговори. От БЗС обаче заявиха, че част от поставяните от организацията въпроси остават нерешени и ще бъдат отново предмет на разговори през 2027 г.

Сред основните искания на съсловната организация е средствата за дентална помощ да представляват не по-малко от 5% от общия бюджет на НЗОК. Д-р Борислав Миланов припомни, че при един от първите рамкови договори през 2000 г. делът е бил 8%, след което е спаднал до 3,7%, а в последната финансова рамка е 4,7%.

„Подчертавам тези цифри, за да кажа, че не искаме неща, които са неизпълними“, заяви Миланов. Според него размерът на средствата има пряко отражение върху възможностите за разширяване на денталния пакет. Като важна стъпка той открои именно договорената четвърта дейност за пълнолетните пациенти.

Сред приоритетите на БЗС остава и пълната електронизация на процеса в денталната помощ. Организацията настоява хартиената здравноосигурителна книжка да отпадне.

„Целият процес да бъде електронизиран, да отпадне хартиената здравноосигурителна книжка“, заяви Миланов. По думите му лекарите по дентална медицина продължават да работят с документа, който той определи като „отживял“.

Миланов посочи, че всяка извършена дентална дейност вече се отчита електронно в Националната здравноинформационна система. По думите му могат да останат технически детайли за доразработване, но самото изискване вече е в сила.

Друг важен въпрос за съсловната организация е засилването на контрола върху отчитаните дейности. Според Миланов БЗС поставя темата от години и очаква новите правила да позволят контролът да бъде повишен в максимална степен.

Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов не се ангажира с конкретно обещание за достигането на 5% от бюджета за дентална помощ. Той подчерта, че по време на преговорите е воден конструктивен разговор и че подписването на рамковия договор не трябва да се разглежда като край на диалога. По думите му разговорите между НЗОК и БЗС трябва да продължат, включително по бъдещите финансови параметри.

По време на срещата здравният министър Катя Ивкова коментира и следващите стъпки по проекта за Националната детска болница. Работата ще продължи в сътрудничество с Обществения съвет, като предстои да бъде изготвен подробен график за предстоящите консултации на оперативно ниво.

Предвижда се в Министерството на здравеопазването да бъде сформирано специално звено, което да работи по проекта. Вече има индикативен график за отделните етапи, но той ще бъде допълнително детайлизиран съвместно с Обществения съвет.

Ивкова определи проведената среща като конструктивна и увери, че процесът ще се развива при максимална прозрачност. По думите ѝ информация за графика и отделните стъпки ще бъде предоставяна публично.

Работата няма да бъде ограничена единствено до изграждането на Националната детска болница, а ще обхваща и свързаната с нея инфраструктура, по която също предстои активна работа.