Смехът като заплаха: Иво Сиромахов за сатирата, свободата и „дребните лакомства“ на властта

Големият шеф добродушно и бащински напляска малките палавници от прислужващата партия - така Иво Сиромахов описва края на "оперетата" със законопроекта на ИТН, заради който се оттегли от екипа на Слави Трифонов. В интервю за Deutsche Welle Иво Сиромахов коментира, че иронията е светоглед и не подлежи на волеви контрол.

„Иронията е най-сигурният щит, а може да бъде и меч. Като човек, който от 30 години си вади хляба с думи, се отнасям с огромно уважение към тях и внимавам да не ги употребявам напразно. Радичков казваше, че човек опитомява думите, но напоследък си мисля, че донякъде и те нас опитомяват. А понякога и ни озверяват“, казва Сиромахов.

Радиото и телевизията празнуват международния си ден на фона на все по-силно усещане за липса на медийна свобода (Коментарът на редактора)

Според него свободата на медиите е била реална през 1990-те и началото на 2000-те, но от 2009 г. настъпва обрат: политическата власт печели влияние чрез доброволно „усмиряване“ на собственици и журналисти, които започнали да се подчиняват и ласкаят премиера:

„Честна медийна среда не е възможна от 2009 година, когато народният любимец Борисов яхна журналистическата общност я превърна в послушно добиче, което пасе кротко край магнолията в Банкя. Редно е обаче да отбележим, че поробването на медиите не беше насилствено. То стана напълно доброволно и по тяхно желание.

Собствениците на медии и преобладаващото мнозинство от журналистическото войнство полегнаха сластно пред министър-председателя, дори гальовно го наричаха "Бате" и бяха обладани от него досущ като хетерите от "Златното магаре" на Апулей. Само че в нашия вариант магарето се оказа не златно, а обикновено. А когато хетерите позавехнаха, ги смени с нови. Краят на свободата в медиите беше изконсумиран по взаимно съгласие, така че е лицемерно да плачат за нея.

ИТН нагазиха в медийната среда с калните си ботушки, защото гледат, че и другите така правят. Опитват се да са като батковците, имитират ги, с надеждата някой ден да бъдат поканени да седнат на голямата маса при тлъстите пържоли“.

Вече и мисирки няма, само дръжки останаха (Коментарът на “Господарите”)

Хуморът и сатиричният поглед според Сиромахов са най-опасни за авторитарните амбиции. Затова властта „се страхува от смеха“ и го притиска.

Темата за законопроекта Сиромахов коментира като потенциално добронамерена идея, но с „отвратителен“ подход:

„Аз съм сигурен, че имат добри намерения. Не вярвам депутатите да са някакви злокобни харипотъровски диментори, които всяка сутрин отиват на работа с мисълта "как да прецакаме тоя древен народ". Напротив - вероятно някои от тях дори искат да свършат някаква полезна работа.

Разбира се, че трябва да се пази личното пространство на хората от гнусотии и аз се сещам за поне десет начина, по които може да се потърси решение на този проблем. Те избраха единайсетия, който е най-отвратителен - да вкарват в затвора хора, които разпространяват каквато и да било лична информация. Не знам кой слабоумен юрист е написал тази поправка в закона, но съм сигурен, че преподавателите му по право са потънали в земята от срам.

Имаше обаче един забележителен момент в цялата оперета, на който цвилих от кеф. Това беше моментът, когато Бойко Борисов изведнъж се появи в любимата си роля на народен закрилник, който спасява раята от душманите, и каза, че ще оттегли закона на Слави. Големият шеф добродушно и бащински напляска малките палавници от прислужващата партия, след което изрече една велика фраза: "Депутатите не са прочели законопроекта, както трябва. Сега ще го четат така, както трябва." Това е може би най-точното и безпощадно описание на българския парламентарен живот“.

Цялото интервю може да прочетете ТУК.

Диагнозата на Сиромахов е болезнено точна: подчинението на медиите често е доброволен избор, а не само външен натиск. Сатирата не е дребна забава — тя е обществен барометър. Когато криминализираме или наказваме думите, не пазим достойнството на отделния човек, а отваряме вратата към цензура и произвол. Ако искаме смехът да продължи да говори, трябва да укрепим институции и закони, които защитават плурализма и професионалната журналистика, и активно да подкрепим независимите медии — това е общата ни отговорност.