Преписката за натиск върху свидетели по делата срещу варненския кмет Благомир Коцев и бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов е била прекратена буквално светкавично – само два дни след като е подаден сигналът. В електронното деловодство на прокуратурата срещу номера на жалбата, подадена от Божидар Божанов и Лена Бориславова от ПП–ДБ, вече стои сухото „Преписката е прекратена“, установи „Сега“. Сигналът беше за твърдения, че служители на Комисията за противодействие на корупцията са притискали ключови свидетели да лъжесвидетелстват по двете дела, които удариха именно представители на ПП–ДБ.
Прекратяването е от 23 октомври – само два дни след входирането на жалбата. По информация на „Сега“ формалното обяснение е, че през това време Софийската градска прокуратура вече се е самосезирала по същия казус. Така обаче се получава удобна „уловка“: след като преписката по гражданския сигнал бъде прекратена, подателите нямат процесуален достъп до постановленията по самосезиралото се дело и не могат да следят какво върши прокуратурата. На практика това гарантира информационно затъмнение – нито ПП–ДБ, нито обществеността ще могат да видят дали изобщо има реална проверка, или всичко ще потъне в дежурното „няма данни за престъпление“. Още по-любопитно е кога точно прокуратурата се е самосезирала, при положение че твърденията за натиск са публично известни от месеци, както и фактът, че държавното обвинение не се е похвалило с такава проверка. „Сега“ е изпратила въпроси по темата още в началото на октомври, но до момента няма отговор – класическа схема „мълчим, докато отшуми“.
В сигнала на ПП–ДБ се припомнят показанията на двама ключови свидетели: Соня Клисурска по делото на Барбутов и Диан Иванов по делото „Коцев“. И двамата твърдят, че служители на КПК са ги притискали да говорят „както трябва“. Клисурска описва в жалба до съда, че върху нея е бил упражнен натиск да свидетелства срещу Никола Барбутов и Петър Рафаилов, а след категоричния ѝ отказ да „сътрудничи“ тя самата се озовала с обвинение и е била използвана като „трето лице“ само за да се сглоби обвинение за организирана престъпна група. „От беседите с разследващите стана ясно, че им трябва свидетел. Когато категорично отказах, ме използваха като трето лице – ей така, за пълнеж“, казва тя.
Още по-драстичен е разказът на бившия зам.-кмет на Варна Диан Иванов, който публично оттегли показанията си по делото срещу Коцев. Той твърди, че е бил заплашван лично от Антон Славчев от КПК с репликата: „Слушам те и те следя, знам и майчиното ти мляко. Ще те затворя за девет месеца, а като излезеш, децата ти няма да те познаят, ако не говориш и не пишеш каквото ти се казва“. След отказа му да подпише подготвени показания, му било заявено, че съдбата му – дали ще остане свидетел или ще бъде обвиняем – зависи именно от това, което ще подпише.
От ПП–ДБ още през октомври коментираха, че КПК се държи като политическа бухалка, а не като независим антикорупционен орган. Божидар Божанов заяви, че комисията действа като инструмент за натиск върху опонентите на Борисов и Пеевски, а Лена Бориславова добави, че ако по тези дела има очевидно престъпление, то това е именно деянието на служителите на КПК и Антон Славчев, които според твърденията карат свидетели да лъжесвидетелстват, за да обслужват политически интереси.
Коментарът на "Господарите"
Историята с прекратената преписка е учебникарски пример как се прави „справедливост по български“ – формално всичко уж е наред, реално светлината се изгасва. Вместо прокуратурата ясно да обяви, че разследва твърдения за натиск върху свидетели по две от най-шумните дела срещу опозиционни фигури, да каже кога се е самосезирала, какви действия е предприела и дали е разпитала въпросните служители на КПК, получаваме едно тихо „прекратена преписка“ и плътна мъгла оттам нататък. Формално – законът е спазен; политически и институционално – сигналът на ПП–ДБ е изведен от играта и авторите му са оставени на тъмно.
Още по-тревожно е, че твърденията на свидетелите не са маргинални, а направо брутални – от „трябваме си свидетел, иначе ти ставаш обвиняем“, до „ще те затворя, децата ти няма да те познаят“. Ако само половината от това е вярно, то говорим за тежко извращаване на идеята за антикорупционен орган – не борба с корупция, а производство на удобни обвинения. И тук подходът на прокуратурата „самосезираме се, но не ви казваме нищо“ е повече от проблемен: когато залогът е дали КПК се е превърнала в политическа тояга, обществото има право на прозрачност, а не на юридически трикове.
Ако всичко е наред и натиск няма – нека бъде казано, с факти и мотиви. Ако има данни за злоупотреби от страна на разследващите – нека бъдат назовани имената и потърсена отговорност. В момента изглежда, че единственото, което се разследва активно, са тези, които дръзват да говорят за натиск – а това вече не прилича на правова държава, а на сценарий, който твърде добре познаваме от минали години.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!