Управляващите „задухаха“ корупцията с още един закон - без да пипат истинските проблеми

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за публичните предприятия, представени като мерки за засилване на превенцията на корупцията. Законът обхваща държавните и общинските дружества и техните дъщерни компании, но не се прилага за Българската банка за развитие (ББР) – институция, през която минават милиарди левове публичен ресурс.

Промените целят формално да доближат България до стандартите на ОИСР и да изпълнят ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост. Въвежда се „Система за управление на корупционния риск“ и задължителен „Кодекс за етично поведение“ в публичните предприятия.

Ресорната държавна агенция трябва да разработи методология за оценка и контрол на корупционния риск, правила за предотвратяване на конфликт на интереси, механизми за проверка на почтеността, както и да бъде определен член на ръководството, който ще изпълнява функцията на „служител по почтеността“ и ще провежда обучения.

Опозицията отказа да подкрепи промените, определяйки ги като „имитация“ на борба с корупцията. Основната критика е, че назначаването на човек от борда на предприятието за „служител по почтеността“ няма как реално да ограничи злоупотребите. Въпреки възраженията, управляващото мнозинство от ГЕРБ–СДС, ДПС, БСП и ИТН одобри текстовете без особени дебати.

На хартия – още една „прекрасна“ система за почтеност. На практика – още един закон, който звучи добре в доклад до Брюксел и ОИСР, но трудно ще хване истинските схеми по държавните предприятия.

Когато в едно дружество бордът сам си избира „служител по почтеността“ от собствените си редици, това прилича повече на вътрешен клуб по етика, отколкото на реален контрол. А фактът, че Българската банка за развитие е извадена от обхвата на закона, е червен флаг – точно там, където се концентрират милиарди, „антикорупционните“ мерки изведнъж спират.

Управляващите обясняват всичко с нуждата да изпълним изисквания по Плана за възстановяване и към ОИСР – тоест, да изглеждаме добре пред партньорите. Въпросът е: ще изглеждаме добре на документи, или някой най-накрая ще посмее да пипне реалните източници на корупция – политическите назначения, непрозрачните обществени поръчки, избраните „наши“ фирми и банки?

Докато законите се пълнят с красиви формулировки, а най-рисковите структури остават недосегаеми, борбата с корупцията си остава това, което опозицията нарече в залата – имитация. А сметката за тази имитация я плащаме всички ние.