Всеки трети български първокласник е с наднормено тегло (видео)

На 4 март отбелязваме Световният ден за борба със затлъстяването. Данни от проучване показват, че 32% от децата в първи клас са с наднормено тегло. 15% от тях са със затлъстяване, като 4,9% от тях с тежко затлъстяване, съобщава bTV.

20,4% са с централно затлъстяване – самостоятелен фактор, който показва мазнините, които са около органите. Това е показател, който повишава риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет и хронични заболявания.

„В рамките на повече от 15 години сме изследвали 15 600 деца в България, които са в първи клас. Проучването е на пет етапа, като при всеки един се изследват по 3500 деца на 7-годишна възраст“, обяснява проф. д-р Веселка Дулева, главен координатор на Съвета по хранене и диетика към Министерството на здравеопазването.

По думите ѝ децата между 5 и 19 години имат сходен процент на затлъстяване, като около 10% е през 2014 г., а през 2020 г. е 12,8%. Най-рискови са момчетата между от 5 до 9 години – при тях затлъстяването е 18,6%. При момичетата от 10 до 16 години е 16%.

Освен оценка на рисковите фактори в проучването са включени и дейности, насочени към самите заболявания.

„След 2008 г., когато установихме тези сериозни проблеми при децата в първи клас, направихме първата наредба за здравословно хранене в училище. Впоследствие разширихме този пакет от законодателни мерки за детски ясли и детски градини. 2018 г. актуализирахме Наредбата за физиологични норми, която е важна за оценката на хранителния прием. В момента последователно адаптираме и променяме наредбите“, обясни проф. д-р Веселка Дулева.

Коментарът на “Господарите”

Затлъстяването и свързаните с него здравословни проблеми се превръщат в основно предизвикателство за нашето съвременно общество. В основата стоят множество фактори, най-важни сред които са лошата диета и заседналият начин на живот.

Комбинацията от безалкохолни напитки, пълни със захар, всякакви снаксове и бързо приготвени полуфабрикати и прекарването часове наред с мобилните устройства съсипват здравето и мозъка на децата ни.

Затлъстяването се нуждае от нова дефиниция, твърдят експерти

Данък „захар“ - това ли е начинът да се справим с масовото затлъстяване? (Коментарът на редактора)

Затова и приоритетите на образованието и възпитанието трябва да бъдат преосмислени. Училището трябва да се отдалечи от преподаването на факти на статични фигури и да се насочи към холистичен подход, който да подпомага родителите с грижата за подрастващите.

Учене чрез практика и игри

Според нас е неадекватно да караш деца и тийнейджъри да седят с часове седнали и да гледат в една посока. Съзнанието и тялото им трябва да бъдат ангажирани, за да могат директно да усвояват информацията. А това най-лесно се случва чрез практически и игрови занимания, които илюстрират основните моменти в уроците. Това би намалило значително и нуждата от “домашни”. Би било много полезно да има фокус и върху следучилищните занимални, които стимулират конкретни таланти и интереси на учениците.

Затова трябва да бъдат развити и часовете по практически умения, или както ги наричаха едно време “труд и техника”.

Физическо възпитание с адекватни нормативи

Трябва да има значителен фокус и върху физическото развитие на децата ни, за да свикнат, че трябва да се движат и спортуват през целия си живот. Уседналостта е основен враг в нашето ежедневие, който бавно ни убива и значително влошава здравето ни.

В световния ден за борба с диабета - защо половин милион българи страдат от него? (Коментарът на редактора)

Освен това спортът възпитава дисциплина, борбеност и желание за победа, които са ключови за успешната реализация на учениците. Но спорт, доставящ удоволствие - не просто учебен предмет с оценки и нормативи, неотговарящи на подготовката и интересите на децата.

Интернет възпитание и хигиена

Всички вече сме наясно с множеството негативни ефекти на социалните мрежи и прекарването на много време пред екраните. При положение че децата ни хващат мобилните устройства още преди да проходят е твърде странно, че училището не се опитва да образова в тази посока и да възпитава хигиена на потребление.

Защо новото поколение се върна към старата чалга? (Коментарът на редактора)

Затъпяваме ли от “умните” технологии? (Коментарът на редактора)