<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=122951" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Якето на Пути...

Politico: Войната в Украйна показа влиянието на Кремъл в България

21 Март 2022
0 4825

Години наред България играе предпазлива двойна игра, като се опитва да балансира между Изтока и Запада и да не ядосва Москва, пише Боряна Джамбазова в статия за Politico, посветена на страната ни. Тя е озаглавена „Войната в Украйна показва докъде стига прегръдката на Кремъл“.

Статията започва с тържествата на 3 март на връх Шипка, където премиерът Кирил Петков отиде въпреки призива празникът да бъде бойкотиран. Мятането на снежни топки по Петков е трябвало да се очаква.

Politico: Войната в Украйна показа влиянието на Кремъл в България

Докато руското нахлуване в Украйна на 24 февруари обедини Европа в осъждането на войната, то изостри старите разделения в България между политиците и обществото.

Премиерът Петков призова на връх Шипка да не се делим, отвърнаха му със снежна топка (видео)

Само дни след започването на боевете в Украйна Петков трябваше да уволни министъра на отбраната – бивш бригаден генерал, който повтори като папагал думите на Владимир Путин за конфликта като за „операция“, а не „война“, и намекна, че България трябва да остане неутрална, макар да е членка на НАТО. Макар да дойде на власт през декември 2021 г. с обещанието да тръгне по по-западна траектория, Петков трябва да управлява в коалиция с БСП – наследничката на свързаните с Москва бивши комунисти, които не смеят да подкрепят санкции срещу Путин.

Не стигат тези проблеми за новия лидер, а отгоре на всичко България е залята с проруска дезинформация, която хвърля върху САЩ вината за нахлуването в Украйна. В отношенията с Русия и собствените си симпатизанти Петков договаря лабиринт.

Отношенията между Русия и България, която е член и на ЕС, и на НАТО, са дълбоки, като двете страни имат исторически, религиозни и културни връзки. По време на комунизма свръхтесният съюз на България с Москва ѝ докара прозвището „16-а република“ на СССР. Дори след падането на Желязната завеса много хора, свързани със стария режим и неговите тайни служби, останаха част от българския елит. Ширещата се корупция по високите етажи и олигархичните отношения с правителството позволиха на Москва да се възползва още повече от тези връзки.

Поради руското влияние в България някои хора виждат балканската страна като троянски кон в ЕС.

„Нивото на руското влияние в България е несъизмеримо и прави страната силно уязвима, – заяви Руслан Стефанов, прорамен директор на базирания в София Център за изследване на демокрацията. –  Конфликтът извади тези стари разделения на предна линия.“

Партиите от целия политически сектор се стремят да стъпват на пръсти по теми, свързани с Русия, и не правят нищо, което би разгневило Кремъл.

Бившият премиер Бойко Борисов, доминирал в българската политика през по-голямата част от изминалото десетилетие, се специализира в ходене по въже между лоялността към ЕС и НАТО, от една страна, и поддържането на приятелски отношения с Путин, от друга. През 2010 г., когато Путин посети София, той не само подписа газова сделка – по-късно анулирана – но и си тръгна от страната с двумесечно кученце, превърнало се в огромна каракачанска овчарка, специален подарък от Борисов.

Защо България казва едно на Русия, а друго на САЩ

Енергетиката отдавна е основен елемент от лоста на Русия и Петков настоява всички следващи санкции, които ще ѝ бъдат наложени заради Украйна, да позволят на България изключение в ограничаването на закупуването на петрол и газ. Западни дипломати отдавна се жалват, че руски енергийни гиганти като „Лукойл“ и „Газпром“ имат твърде голямо влияние в България и пречат на газовата диверсификация. Така например в продължение на години София бе обвинявана, че се бави с изграждането на газов интерконектор на границата с Гърция, който би позволил на Югоизточна Европа да прекъсне зависимостта си от Русия и да получава доставки през Турция от Азербайджан, Близкия изток и Централна Азия.

Червени линии на Червения площад

Войната в Украйна запали пожари, които Петков трябва да угаси.

Politico: Войната в Украйна показа влиянието на Кремъл в България

Няколко дни преди “театъра” на Шипка Петков уволни министъра на отбраната Стефан Янев, след като той направи противоречиви изявление за нападението срещу Украйна. Изказването на Янев предизвика недоволство в социалните мрежи и доведе до искания за оставката му, но не за първи път изказвания предизвикаха противоречия. През миналата година той се изказа против разполагането на войски на НАТО в България, а през януари посъветва българите да не четат как чужди медии отразяват нарастващото напрежение между Русия и Украйна, довело до нахлуването.

Стефан Янев към Кирил Петков: Аз не съм твой министър, нито съм бил, нито ще бъда (видео)

Докато Петков открито осъди войната, той се оказа в неудобна позиция спрямо съюзниците си от БСП.

Вътрешни боричкания в коалицията избухнаха и след като Путин започна нападението срещу Украйна на 24 февруари. В София парламентът прие декларация, осъждаща войнаата. След многочасови дебати социалистите не подкрепиха частта за санкциите. Единствената друга партия, която не подписа декларацията, е „Възраждане“ – крайнодясна партия, която в момента е сред най-гласовитите поддръжници на Кремъл. Не е изненада, че лидерът ѝ Костадин Костадинов има прякора Копейкин.

„Това, което виждаме сега, е в наръчника на Кремъл, – казва Руслан Стефанов. – Русия стана червена линия, която коалицията не може да прекрачи.“

През 2016 г. организацията на Стефанов публикува проучването „Наръчникът на Кремъл“, което показа обхвата на руското влияние в страната и според което свързаните с Москва инвестиции са над 20 на сто от БВП на страната.

Докато напрежението в управляващата коалиция е високо, политическите наблюдатели не очакват сериозни сътресения в кабинета.

„Не смятам, че социалистите ще отидат твърде далече, – каза Димитър Бечев, преподавател в Оксфорд. – Те са твърде наясно, че едни следващи избори могат да намалят още повече подкрепата за тях.“

На 18 март България заедно с Латвия, Литва и Естония изгониха общо 20 руски дипломати. По същото време руската посланичка в София предупреди правителството да не изпраща военна помощ в разгара на влошаването на отношенията между посолството и българските власти.

Въпросът за военната помощ поставя Петков в безизходица – позицията на София е, че ще предостави хуманитарна, но не военна помощ на Киев.

Радев поиска български самолети да охраняват въздушното ни пространство

Президентът Румен Радев – бивш командващ ВВС, номиниран някога от БСП, също, изглежда, държи на подхода на снишаването, когато става дума за Русия. Но за разлика от Янев, когото назначи миналата година за служебен премиер, той не бяга от това да нарича руската атака срещу Украйна „война“. Той дори побърза да я осъди.

Румен Радев и Кирил Петков с първи коментари за обявената от Путин военна операция (видео)

След нахлуването на 24 февруари обаче Радев внимателно подбира думите си за конфликта и често прибягва до двусмислена реторика. Той изрази опасения от ефекта, който санкциите срещу Русия биха могли да имат върху българската икономика – нещо, което често повтарят социалистите.

„Радев е добър барометър на обществените настроения, – коментира Бечев. – Той успя да намери средата между изказването на определена критика, без да влиза в сблъсък с проруските си поддръжници.“

Радев, който бе преизбран за втори мандат през ноември 2021 г., се намери в небрано лозе, когато на предизборен дебат обяви Крим за руски. Според някои анализатори това изказване бе насочено към проруските избиратели. Изказването предизвика критики и принуди кабинета му да пусне редица изявления, деклариращи, че анексията на Крим е в нарушение на международното право

Украйна привика българския посланик заради думите на Радев за статута на Крим

Петков осъди руското нахлуване, но все още е принуден да прави някои отстъпки пред коалиционните партньори. България бързо затвори небето си за руски самолети, но не бърза да пусне войски от НАТО на своя територия, както направиха други страни. София предложи на Киев хуманитарна помощ, но не и оръжие.

Изпадане в немилост

Гневът от войната накара някои прогресивни и прозападни гласове да подновят искането за премахване на паметници от комунистическата епоха, свързани с Москва.

Районен кмет инициира демонтажа на Паметника на съветската армия

Някои изтъкнати общественици протестираха дори срещу статута на 3 март като национален празник и дори намекнаха за замяната му с друга важна за българската история дата.

„Изборът на 3 март за национален празник е подигравка с  националната ни идентичност“, пише Ивайло Дичев – културен антрополог, в открито писмо до българското правителство.

Но много българи се отнасят благосклонно към Русия. Одобрението за Русия в България е най-високо в ЕС – 73 на сто според проучване на групата „Пю“ от 2019 г.

Бечев говори за „обикновени българи, които подкрепят ЕС, карат „Фолксваген“, но гледат с добро око на Русия“.

49-годишният електротехник Пламен Стайков казва, че не е точно „фен на Путин“, но се възхищава от прокремълската партия „Възраждане“. Той е убеден, че САЩ са предизвикали войната в Украйна.

„След две години на т.нар. пандемия какъв по-добър начин за печелене на пари от продажбата на оръжие?“, казва той.

Стайков не одобрява решението на България да подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия и се опасява от последици:

„Този кабинет ни вкарва във война. Има чужди наемници. Кои сме ние, че да налагаме санкции на Русия? Те имат право да се самоотбраняват. Когато ни отрежат газа и петрола, какво ще правим?“

В социалните медии разделението е дълбоко, а емоциите – силни. Редом с профилни снимки, украсени със синьо-жълтите цветове на украинското знаме, много руски тролове славят Путин и повтарят опорните точки на Кремъл за войната която наричат „специална военна операция“, или за теорията на конспирацията, че конфликтът е предизвикан от САЩ, или че Вашингтон е помогнал на Киев в разработването на биологични оръжия.

България е плодородно опитно поле за руската пропаганда и теории на конспирацията от години.

„Отдавна страдаме от бремето на руската пропаганда. Така че има солидна база, върху която разцъфтяват конспиративните теории за войната, – казва Руслан Стефанов. – Най-лошото е, че много българи приемат дезинформацията, без дори да я поставят под съмнение.“

Експерти обаче предричат, че войната на Кремъл в Украйна може да накара симпатизантите на Русия да преосмислят лоялността си. Проучване на „Алфа рисърч“, направено само 4 дни след руското нахлуване в Украйна, показа, че одобрението за Путин в България е спаднало на 32 на сто в сравнение с 55% през юли 2021 г.

Проучване показва радикална промяна в отношението на българите към Путин

Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ изтъква, че популярността на Путин в България ще понесе сериозен удар.

„Българите виждат Путин като смел, силен, решителен лидер, който е готов да се противопостави на Запада и САЩ като световна сила. Но нахлуването в Украйна бе директен удар срещу Европа и мнозина ще го видят като заплаха“, смята тя.

Politico: Войната в Украйна показа влиянието на Кремъл в България

Източник: Politico, Клуб Z

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции