Коментарът на "Господарите"
Усещате ли как с течение на времето датите, на които отбелязваме подвига на велики личности стават все по-вяли и някак абстрактни? И това не е само защото по тия географски ширини отдавна не се е появявала велика личност, а подвизи гледаме предимно по филмовите канали.
Напоследък до такава степен сме заляти от дребнотемие и подмяна на смисъла, че въобще забравихме какво е да следваш някакъв идеал. Съвременните хора и идея си нямаме от идеали! Вече почти не се сещаме за нито един, който яката да ни запали – до степен да сме убедени, че си струва да изгорим заради него.
21
век се оказа векът на кухите идеали и
връщането към стари, доказано неработещи
идеи. Борим се отново за права и цели,
които уж си бяхме извоювали и постигнали,
но някак проспахме
факта, че тихомълком пак са
ни ги
отнели.
Сега
в
света живеят поколения, които се взират
назад, вместо да тичат напред, които
откриват новото в миналото, които искат
да ни върнат там, откъдето избягахме с
толкова мъки. Питаме
се: заслужаваше ли си тогава
изобщо
някой да умира заради нас? Не предадохме
ли героите си? Онези, които вярваха, че
бъдещето е мъчно катерене нагоре, а не
далеч
по-лесното
стремглаво слизане надолу.
А
сирените не ни ли навяват все повече
тъга и срам, че сме много далеч от онези,
заради които вият?
