"Тука е така" и корупцията ни убива буквално всеки ден (Коментарът на "Господарите")

Войната по пътищата у нас не просто не стихва, а става все по-кървава. От изказването на премиера Росен Желязков на 29 май, че до месец ще има „рязка промяна“ в черната статистика, минаха близо три месеца. Промяна има – но към още повече катастрофи, жертви и скандали. 

Катастрофи с джигити – нова черна хроника

Само за последната седмица се случиха ужасяващи инциденти:

• кола се вряза в автобус в София;

• АТВ помете хора в Слънчев бряг;

• 17-годишен, пиян и дрогиран, удари коли в Студентски град;

• 14-годишен открадна автомобил и беше заловен с 1,5 промила алкохол.

А отделно – летящи с 200 км/ч джигити по магистралите, пияни и дрогирани шофьори, родители, оставящи децата си да се „учат да карат“… Всичко това превръща пътищата в бойно поле.

Корупцията – „усещане“, което убива

Трагедиите по пътищата са част от по-голям проблем – корупцията.

• Съмнителната шофьорска книжка на Виктор Илиев, врязал се в автобус.

• Домашният арест на Никола Бургазлиев – син на служители на МВР.

• Разрешителното за парашут, отнел живота на 8-годишно дете в Несебър.

• Токовият удар в басейн, при който пострада дете.

• Обществени поръчки за медицинска техника, която ще се наема по-скъпо, отколкото струва.

• Фирма на бивш депутат и председател на общински съвет, която системно краде вода.

Всички тези примери показват, че вирусът на корупцията се е впил в институциите и застрашава човешки животи.

Обществото – болно от тарикатлък

Още по-страшно е, че виновниците често биват защитавани:

• Приятели на обвиняем от катастрофата в Слънчев бряг твърдят, че бил „добро момче“ и „карал нормално“.

• Братовчед на Виктор Илиев обяснява, че бил „бедно, скромно и тихо момче“.

Тези оправдания превръщат престъпниците в жертви, а жертвите – в забравени имена. Това е ясен симптом, че обществото е болно от вируса на тарикатлъка.

Заключение: Докога ще търпим?

„Тука е така“ – тарикати ни управляват, тарикати ни убиват. Въпросът е докога? Докога ще приемаме войната по пътищата и корупцията като неизбежна част от живота си?

Отговорът е в нашите действия: да не прикриваме, да не оправдаваме и да не бъдем съучастници. Да сигнализираме за корупция, да протестираме срещу несправедливостта и да се борим за промяна. Защото само така можем да си върнем държавата и да спасим невинни животи, които всеки ден стават жертви на джигити, корупция и безнаказаност.